Етичен код за поведение на българския финансов пазар

Етичен код за поведение на българския финансов пазар

Chapter I
Business Hours and Time Zone Related
Chapter II
Personal Conduct Issues
Chapter III
Back Office, Payments and Confirmations
Chapter IV
Disputes, Differences, Mediation and Compliance
Chapter V
Authorisation, Documentation and Telephone Taping
Chapter VI
Brokers and Brokerage
hapter VII
Dealing Practice
Chapter VIII
Dealing Practice for Specific Transactions
Chapter IX
General Risk Management Principles for Dealing Business
Chapter X
Additional Guidelines for Dealing with Corporate/Commercial Clients
Chapter XI
Market Terminology

Chapter I

Business Hours and Time Zone Related

  1. After-hours/24-hours and off-premises dealing
  2. Monday morning trading/market opening and closing hours
  3. New bank holidays/special holidays/market disruption
  4. Stop-loss orders
  5. Position parking
  6. Market disruption


1. After-hours/24-hours and off-premises dealing

Глобализацията на финансовите пазари през последните години доведе до въвеждането на по-дълго работно време на трежъри отделите в банките, особено в основните международни центрове. Няколко големи международни финансови институции въведоха работа на смени за дилърите на валутните пазари и на пазарите на някои деривативни инструменти, за да се покриват и по-ранни, и по-късни времеви зони, докато други банки предлагат 24-часов достъп. Удължаването на работното време за трежъри търговия може да създаде допълнителни рискове, избягването на които изисква въвеждане на точни и ясни процедури за контрол.

Всяка сделка, сключена в извънработно време или от отдалечено работно място, по мобилен телефон или чрез друго средство за комуникация, подлежи на предварително одобрение от страна на мениджмънта, който трябва да предостави ясни и точни писмени указания на своите служители във връзка с типа сделки, които могат да бъдат сключвани, приложимите към тези сделки лимити и обичайното работно време за сключване на сделки. Благоразумно е допълнително да се определи неофициален час за приключване на сделките за всеки един работен ден, спрямо който позициите в края на всеки работен ден са наблюдават или преоценяват.

Мениджмънтът трябва също да изготви списък с имена на дилъри, които имат право да сключват сделки в извънработно време или от отдалечено работно място и да регламентира процедури за навременно отчитане и регистриране на такива сделки. В случаите, когато се използват гласови или електронни средства за незабавно отчитане и регистриране на сделките, сключени от отдалечено работно място, последните следва да бъдат инсталирани и разположени по такъв начин, че отчетените сделки да не могат да бъдат заличени в даден последващ период без одобрение от страна на мениджмънта.

2. Market opening and closing hours

Международните пазари са свързани в глобална мрежа от центрове. Въпреки, че това обезпечава 24-часов достъп до тези пазари, съществуват правни и търговски въпроси, особено що се отнася до сделките с валута и деривативни инструменти, които налагат въвеждането на официално седмично работно време за глобалния пазар.

След подробни дискусии и преговори с основните участници и регулатори на извън борсовите пазари (OTC) в Азия Пасифик и Ню Йорк, Асоциацията за финансови пазари (ACI - The Financial Markets Association) постигна глобално споразумение за приемане на следното официално работно време.

Сделки, сключени преди 5.00ч. понеделник сутрин във времева зона – Сидни, независимо дали са сключени пряко или чрез посредник, не се считат за сключени при нормални пазарни условия или работно време.

Следователно, официалното целогодишно работно време за валутни пазари започва в 5.00ч. понеделник сутрин във времева зона – Сидни.

Официалното целогодишно работно време за валутни пазари приключва в 5.00ч. петък следобед във времева зона – Ню Йорк.

3. New bank holidays/special holidays/market disruption

Властите в различните финансови центрове периодично обявяват нови почивни или неработни/не-клирингови дни за банките.. С цел обезпечаване плавното и ефективно функциониране на пазара и предвид невъзможността да се предвидят всички почивни дни, са въведени точни и ясни пазарни практики/ процедури.

Всеки път, когато дадена държава или щат обяви нов национален празник или друг почивен ден, който би осуетил сетълмента на сделките на определена бъдеща дата, следва да се използват следните процедури за корекция на вальора по сключени и неизплатени валутни сделки, които падежират на тази дата.

(a) Сделките ще бъдат изпълнени с вальор първия работен ден (за двете валути, в случай на сделки по обмяна на валута), следващ неработния, освен в случаите, когато обявеният нов почивен ден е в последния работен ден от месеца, тогава вальорът ще бъде изместен в последния работен ден (за двете валути по сделката, в случай на сделки по обмяна на валута), предхождащ почивния ден.

(б) При сетълмента по валутни сделки не могат да бъдат прилагани различни вальори за плащанията в двете валути без предварителното съгласие на страните по сделката или в случаите, когато местните практики позволяват това, например в определени ислямски държави.

(в) Не може да се прави корекция по валутния курс при сключени и неизплатени сделки.

4. Stop-loss orders

По-всеобхватното прилагане на технически правила за търговия и контрол в последните години доведе до увеличаване на поръчките за ограничаване на загубите (stop-loss order). Примерният кодекс акцентира върху необходимостта от точна и ясна документация и непрекъснати линии за комуникация.

Поръчките за ограничаване на загубите имат различни условия за активиране на стоп нивата и различни последици, произтичащи от възможното забавяне на изпълнението (slippage) или от преценката за тяхното изпълнение. Двете страни по сделката трябва да са добре запознати с тези условия и последици преди да се даде и приеме поръчка за ограничаване на загубите.

Условията за активиране на поръчката следва да бъдат изрично посочени, включително тяхната времева давност или други ограничения, договорени между страните и съобразени с критериите за управление на тези поръчки. Не трябва да има неясноти между страните по отношение на условията и сроковете, въз основа на които са дава и приема дадена поръчка.

В случаите, където се използват термини като 'one touch stop', 'all taken/given stop' или 'bid/offer stop', 'discretion', или друга терминология, договорът между страните трябва изрично да посочва значението на тези термини.

Допълнително внимание трябва да се обърне на случаите, когато се използват платформи за електронна търговия, които автоматично изпълняват stop-loss поръчките.

При приемане на тези поръчки, дотолкова доколкото дадена институция се задължава да направи всички разумни усилия да изпълни поръчката навреме, тя не гарантира фиксирана цена за изпълнение на поръчката пред клиента освен, ако това не е изрично договорено между страните в писмен вид.

Страните трябва да установят адекватни канали за комуникация, които дават възможност на изпълнителя на поръчката да се свърже с клиента при възникване на непредвидени обстоятелства или необичайно силни отклонения в пазарната цена.

Когато платформата за електронна търговия предлага автоматично изпълнение на поръчката, потребителят следва да се увери, че е наясно с пазарните последици от това.

При възникване на спор дали пазарът е достигнал нивото, което да активира изпълнение на поръчката, трябва да се има предвид, че независимо от източника, който се използва за потвърждаване на пазарните нива, е много трудно да се получи напълно точна окончателна информация.

Всеки източник на информация за пазарните нива, например, брокерска компания, невинаги разполага с пълните данни за пазарните нива за съответния ден и може да предостави единствено данните, с които разполага. Следователно следва да бъдат подробно проучени всички признати важни пазарни източници на информация. Получената информация трябва да бъде подложена на внимателна и професионална преценка. Банките, които предлагат услуги по изпълнение на поръчки за ограничаване на загубите за клиенти и други финансови институции трябва да оправдаят оказаното им от клиентите доверие и предоставената поверителна информация във връзка с този тип сделки и трябва във всеки един момент да поддържат най-високи стандарти на професионална честност и почтеност, както е посочено в Раздел IX (1) на Примерния кодекс при изпълнение на възложените им поръчки.

5. Position parking

През последните години случаите, в които се говори за „паркиране на позиции” стават все по-малко и се определят като:

Сделки, при които две страни сключват договор за продажба на финансов инструмент, най-често с уговорка за обратното му изкупуване на определена бъдеща дата по първоначална или близка до първоначалната цена, независимо от междувременно настъпилите пазарни промени. Институциите правят подобен тип сделки с цел временно премахване на част от своите задължения от счетоводни отчети, отчетите до мениджмънта или до надзорните органи.

Тези сделки най-често се инициират от дилъри с цел прикриване на рискови позиции в отчетите до мениджмънта (обикновено при валутни сделки) или от банки с цел прикриване на спекулативни позиции в отчетите до надзорните органи. Тези сделки понякога се правят с цел избягване на данъци.

Разпоредбите на Примерния кодекс по този въпрос са ясни и категорични.

„Паркирането” на сделки или позиции с който и да е контрагент трябва да бъде забранено.

6. Market disruption

Понякога страните по дадена сделка не са в състояние да изпълнят своите задължения поради събития, които не е можело да бъдат предвидени по време на сключване на сделката и са извън техния контрол. Примери за такива събития включват контрол над капитала, незаконност или невъзможност за изпълнение, природни бедствия, недостатъчна ликвидност, др.

Препоръчва се пазарните участници да предвидят клаузи за възникване на подобни събития в договорите помежду си. Различни секторни асоциации са разработили стандартни клаузи, които регламентират подобен вид събития и последиците от тях върху договорните взаимоотношения. Участниците на пазара следва да прилагат адекватни разпоредби с оглед елиминиране на риска от възникване на спорове.

При пазарни сътресения, произтичащи от възникване на непредвидими събития, като критични атмосферни условия или други извънредни обстоятелства, местните регулаторни органи или централни банки могат да се намесят чрез публикуването на приложими процедури, както и на лихвени проценти, с прилагането на които да се компенсират спрените плащания.

Примерният кодекс препоръчва на участниците на местните пазари, включително собствениците и други лица, отговорни за дейността, администрирането и/или управлението на системите за електронна търговия/брокерски услуги („собствениците на платформи за електронна търговия”), да се придържат стриктно към тези правила и процедури, когато липсват писмени разпоредби, регламентиращи подобен тип обстоятелства.

Различни секторни асоциации, като Международната асоциация за суапове и деривативи Инк. („International Swaps and Derivatives Association, Inc.”) и Financial Markets Lawyers Group, са разработили стандартни клаузи, регламентиращи различните видове извънредни обстоятелства, които попадат извън контрола на страните и се дефинират като „форсмажор”, „незаконност” и „невъзможност за изпълнение”. Участниците на пазара трябва да включат подходящи защитни клаузи в своите договори. При сделки с валути на възникващи пазари се включват дефиниции за пазарни сътресения, характерни за местните пазари (най-вече във връзка с ‘non-delivareble forwards’).

Въпреки това, поради непредвидимостта на тези събития, има случаи, където тези разпоредби е възможно да не покриват реалната ситуация или най-малкото да са предмет на спорове. При подобни случаи е възможно съответните регулаторни органи или секторни асоциации да издадат наредба, указания или препоръки за най-добра практика. Освен това, дори и в случаите, когато има писмено споразумение, се препоръчва секторните асоциации да организират среща с цел постигане на консенсус между участниците на пазара по отношение на конкретни случаи, в които стандартните пазарни разпоредби не са практически приложими. Желателно е участниците на пазара да направят всичко възможно да участват в тези срещи, за да са наясно със и да съблюдават постигнатите договорености. При възникване на проблеми, отнасящи се до котиране, равняване, автоматизирана обработка на сделки, сетълмент и др. в рамките на платформите за електронна търговия, причините за тяхното възникване може да са, но може и да не са в резултат на непредвидени събития. Независимо от това, последиците от подобни пазарни сътресения могат да бъдат еднакво сериозни.

Собствениците на платформи за електронна търговия и техните членове трябва да са подписали писмено споразумение относно процедурите и справедливото разпределение на рисковете, разходите и отговорностите, свързани с подобни сътресения.

Там, където нормалното функциониране на платежните или клирингови системи е нарушено от тежки атмосферни условия, могат да бъдат приети процедури за действие при критични обстоятелства. В Хонг Конг има план за действие при проливни дъждове и тайфуни, като Международната клирингова палата на Хонг Конг е разработила подробни процедури за действие в тези ситуации.

Въз основа на разпоредбите на Кодекса за търговия с не-инвестиционни продукти (Non-Investment Products Code), в Лондон е разработен процедура, съгласно която Националната банка на Англия може да определи и публикува лихвени проценти, които засегнатите от подобни пазарни сътресения страни по сделки следва да използват с цел корекция.

Тези местни правила и процедури често са в допълнение към общите разпоредби на стандартния пазарен договор, напр. приложими лихвени проценти, дефиницията на следващ работен ден на местния пазар и др. Дотолкова, доколкото тези правила и процедури не противоречат на съществуващото писмено споразумение или при положение, че няма такова, на местните участници на пазара се препоръчва да се придържат стриктно към тези правила. В случай, че тези правила и процедури противоречат на съществуващото писмено споразумение, страните по него следва да се консултират с местен юрист за последиците от това. В случай, че дадено правило или процедура няма задължителен характер, страните се споразумяват помежду си дали желаят да се придържат към съществуващите разпоредби на това споразумение или да ги изменят с цел постигане на съответствие.

Въпреки, че е желателно търговията и сделките да се осъществяват въз основа на писмено споразумение между страните, там, където няма такова или липсват местни процедури се препоръчва, доколкото е възможно, да се прилагат най-добрите практики, описани в Раздел І на Примерния кодекс (1) Нови банкови неработни дни/ специални почивни дни.

Chapter II

Personal Conduct Issues

  1. Drugs & abused substances
  2. Entertainment & gifts
  3. Gambling and betting between market participants
  4. Fraud
  5. Dealing for personal account
  6. Confidentiality
  7. Misinformation and rumours
  8. Customer relationships, advice and liability
  9. Use of Confidential Information

1. Drugs and abused substances

Проблемите, свързани със злоупотребата с упойващи вещества, например наркотици и алкохол, са все по-често срещано явление в социалните и бизнес сфери в много държави. Въпреки че различните култури имат специфично отношение, законодателство и социална търпимост по този въпрос, в Примерния кодекс се препоръчва активно съдействие на мениджмънта за преодоляване на проблема.

Мениджмънтът трябва да предприеме всички разумни действия за своето обучение и за обучението на персонала относно възможните признаци и последици от употребата на наркотици, включително алкохол и други упойващи вещества. Необходимо е да се разработят и оповестят ясно мерките по отношение на лица, за които е установено, че злоупотребяват с упойващи вещества.

Зависимостта от упойващи вещества може да се отрази неблагоприятно върху преценките на служителите или да доведе до намаляване на тяхната дееспособност. Има вероятност те да се поддадат на външно влияние, като се заемат с дейности, които не са в интерес на компанията или на пазара като цяло.

2. Entertainment and gifts

Подаръци и развлечения могат да бъдат предлагани в нормалния ход на извършване на бизнес. Независимо от това, на финансовите пазари трябва да има особена бдителност с цел избягване на крайности или злоупотреби с тази практика. Мениджмънтът трябва да следи за подаръците или приемите, предоставени на дилърите от брокери или не-принципали.

Мениджмънтът или служителите не трябва да предлагат примамливи условия на партньорите си с цел извършване на бизнес, нито да търсят такива от персонала на други институции. Подаръците и приемите са утвърдена практика за повечето компании в обичайния ход на дейността; но те не трябва да превишават определена стойност или да са прекалено чести. Мениджмънтът трябва да:

(а) следи за формата, честотата и стойността на развлеченията/подаръците, предоставяни на дилърите

(б) има ясно определена политика по отношение на предоставянето/получаването на горепосочените, като гарантира спазването й,

(в) въведе процедури във връзка с подаръци, чиято стойност е твърде висока, но връщането им би се възприело като неуважение

(г) осигури прозрачност на всички получени или предоставени развлечения.

Не е редно да се предлага или приема покана за развлечение, на което домакинът няма да присъства.

3. Gambling/betting between market participants

Дългогодишната практика на лични залагания между участниците на пазара често е повод за притеснение от страна на банковия мениджмънт и брокерите. Предмет на облога биха могли да бъдат публикации на финансови показатели, например официални данни за търговията, политическо или спортно събитие.

Крайностите или злоупотребите при хазартни игри може да се превърне в болестно съcтояние с изключително сериозни последствия, включително конфликт на интереси и дори лични финансови проблеми.

Съгласно Примерния кодекс, тези практики категорично трябва да бъдат преустановени, като мениджмънтът упражнява строг контрол върху тях.

Хазартните игри и залаганията между участниците на пазара крият очевидни опасности и срещу тях трябва да бъдат предприети строги мерки.

В случай, чe тази практика не е забранена, е препоръчително мениджмънтът да има ясно дефинирани писмени принципи относно контрола върху тази дейност.

4. Fraud

Тъй като по принцип дилърите не участват пряко в административни процедури, изискващи удостоверяване на самоличността, например плащания към трета страна, примерите за фалшификации, с прякото участие на дилъри са рядко срещани. Независимо от това, следва да се предвидят строги административни мерки с цел предотвратяването им.

Опитите за фалшификации са често срещани и много от тях се планират до най-малката подробност. Поради наличието на различни начини, по които една институция може да бъде измамена, мениджмънтът и персоналът трябва да са изключително бдителни, особено по отношение на разговорите по обикновена телефонна линия (обикновено когато договарящите се страни са принципали по сделката).

Като превантивна мярка, е препоръчително получателят да потвърди по телекс или чрез друго подобно средство детайлите на всички сделки, сключени по телефона, които не включват предварително договорени инструкции за уреждане на плащането. По този начин получателят гарантира достоверността на сделката.

Особено внимание следва да се отдели за проверка на достоверността, когато бенефициентът е трета страна или лице, различно от контрагента по сделката.

При наличие на съмнителни обстоятелства, персоналът трябва незабавно да уведоми мениджмънта.

5. Dealing for personal account

Сделките, сключвани за собствена сметка, в самата компания или извън нея, имат различни последици, в това число кредитен риск и потенциален конфликт на интереси. В Примерния кодекс се предвижда изготвянето на ясно дефинирани писмени управленски политики и мерки.

Ако се допуска сключване сделки за собствена сметка, мениджмънтът трябва да предприеме мерки за предотвратяване на злоупотреби или неправомерното използване на вътрешна информация, под каквато и да била форма. Тези мерки следва да отразяват необходимостта от запазване поверителността на непубличната ценово чувствителна информация и да гарантират, че служителите не са предприели действия, които биха могли да засегнат интересите на клиентите или контрагентите на компанията.

Мениджмънтът трябва да изготви ясно дефинирана политика относно личните сделки на персонала, включително инвестиции. Предвиждат се писмени процедури, регламентиращи тези сделки, както и сключените от името на семейството на дилъра и други служители, включително мениджмънта. Мениджърите следва да имат предвид, че съществува риск от конфликт на интереси, ако дилърите са упълномощени да търгуват за собствена сметка с такива стоки, инструменти или продукти, сходни с онези, с които търгува тяхната компания. Те трябва да посочат с кои точно, при наличие на такива, дилърите могат да търгуват за собствена сметка.

Особено внимание следва да се обърне, ако ежедневно се сключват сделки за собствена сметка. Трябва да има изискване за пълно оповестяване и прозрачност на информацията, което да осигури, че дилърите посвещават вниманието си изцяло на бизнеса на своите компании без да се отклоняват поради лични финансови съображения. В тази връзка, ако сделките за собствена сметка са разрешени, в писмените процедури на мениджмънта трябва ясно да се посочат мерките за контрол върху непрофесионалната практика, известна като 'front running'. Това се отнася за случаите, когато служителят би могъл да сключи лична сделка преди да изпълни поръчката на клиент или на дадена институция, като се възползва от очакваните изменения в пазарната цена след финализирането на голяма сделка.

Дилърите трябва да са наясно, че установяването на наличие на конфликт на интереси и избягването му е и тяхно задължение..

6. Confidentiality

Както дилърите, така и брокерите имат достъп до строго конфиденциална информация. За да не се уронва престижа на пазара, се налага спазване на стриктни стандарти на конфиденциалност, като всички участници на пазара са изключително предпазливи по време на разговори, които могат да бъдат чути или прочетени чрез съвременните комуникационни системи или в публичното пространство.

Конфиденциалността има съществено значение за запазване репутацията на пазара. Дилърите и брокерите носят обща отговорност за запазване на конфиденциалността. Без изричното разрешение на заинтересованите страни, те нямат право да оповестяват или обсъждат каквато и да било информация относно сделките, които са или предстои да бъдат сключени, освен пред или със страните по сделката.

Високоговорители или всякакви нови телекомуникационни системи следва да се използват с необходимото внимание, за да се гарантира спазването на конфиденциалността.

Дилърите и брокерите трябва да внимават при обсъждане на конфиденциални въпроси в публичното пространство, например в ресторанти, където има опасност да бъдат дочути разговори.

Отделни дилъри или брокери не трябва да посещават дилинг зали на други дилъри или брокери, освен с изричното съгласие на мениджмънта на двете страни. Дилърите не трябва да сключват сделки в брокерски офис, нито брокерите следва да договарят сделки извън своите офиси.

Дилърът не трябва да изпраща запитвания до брокера относно името на контрагента с цел да осъществи пряк контакт и да сключи сделката.

Дилърът не трябва да изисква или оказва натиск да получи от брокера информация, която е неуместно да бъде разгласена, нито брокерът следва да я оповестява по свое желание. Оказването на натиск означава да бъде заявено или намекнато, че невъзможността за съдействие би довела до намаление на сделките, осигурявани от дилъра или дилърите на брокера.

Дилърите във финансовите институции не трябва да се поддават на подобен натиск, оказван от корпоративни клиенти, за разкриване на конфиденциална информация, нито корпоративният дилър следва да упражнява такъв натиск. Всякакви нарушения на конфиденциалността трябва да бъдат разследвани незабавно в съответствие с надлежно документирана процедура.

7. Misinformation and rumours

Финансовите пазари обикновено реагират на новини за свързаните с тях събития. Затова не е изненадващо, че слуховете и невярната информация от различни източници се препредават често по използваните от участниците на пазара телефонни линии и екрани с пазарна информация. Teзи слухове може да бъдат цитирани, или дори да водят началото си от финансовите медии. В Примерния кодекс се посочва изрично, че не е редно дилърите и брокерите да предават информация, за която знаят, че е невярна.

Дилърите и брокерите не трябва да предават информация, която им е известно, че е грешна, като много внимателно обсъждат непотвърдени данни, за които се опасяват, че са неточни и биха могли да засегнат трета страна.

8. Customer relationship, advice and liability

Трежъри продуктите, предлагани от финансовите институции на клиентите, намират все по-сложни, усъвършенствани и модерни приложения. Клиентите ползват тези продукти за различни цели. Финансовите институции и особено техните служители – продавачи и консултанти, трябва да се съобразяват със степента на познаване и разбиране на предлаганите продукти от страна на техните клиенти, когато предоставят консултации относно ползването, приложението или последиците от ползването на тези продукти.

По принцип се приема, че всички финансови сделки се сключват в съответствие с добрите търговски практики, освен ако друго не е изрично договорено между страните. Всяка страна поема самостоятелно риска при сключване на тези сделки. При работа с клиенти, се препоръчва финансовите специалисти да уточнят естеството на горепосоченото като се договорят в писмена форма, че:

(a) клиентът разбира условията и рисковете на сделката;

(b) клиентът самостоятелно е преценил и е взел независимо решение да сключи и сключва тази сделка на свой риск и за своя сметка;

(c) клиентът разбира, че всякаква информация, обяснение или друго съобщение от другата страна не трябва да се разглежда като инвестиционна консултация или препоръка за сключване на сделката;

(d) между страните не съществуват отношения, свързани с консултации или попечителство.

Горепосочените трябва да бъдат ясно изложени в писмена форма (например в рамков договор) преди установяването на бизнес взаимоотношения. Въпреки това, в зависимост от съответната юрисдикция, валидността на тези декларации и договори може да бъде повлияна, между другото, от първостепенни задължителни закони. В допълнение, в зависимост от размера, структурата и/или сложността на съответната сделка, финансовата институция може по свое усмотрение да повтори горепосочените в съответния документ, касаещ транзакцията, например потвърждение.

Като превантивна мярка, преди сделката финансовата институция трябва да се опита да предостави всички необходими данни, целесъобразно поискани от клиента, така че той да разбере изцяло последиците и рисковете от сделката. Както преди, така и след сключването на сделката, финансовата институция може, ако прецени за уместно при конкретните обстоятелства, да предостави допълнителна информация или материали, които биха предотвратили бъдещи неблагоприятни необосновани твърдения или претенции от страна на клиенти.

Освен ако не се изисква от приложимото право и/или разпоредби, финансовите институции нямат законовото задължение да обясняват последиците, рисковете или очакваните резултати от сделката или да дават консултации относно възможни решения. Независимо от това, ако финансовата институция прецени, че това е уместно, тя трябва да изготви конкретни предположения и/или прогнози, върху които да се базира тази консултация или обяснение. Съответните консултация или обяснение трябва да бъдат разбрани и разгледани от клиента преди вземането на решение за евентуално действие/ бездействие. Ако финансовата институция предоставя консултантски услуги, тя следва да го прави добросъвестно и по търговско целесъобразен начин, предвид обстоятелствата.

Финансовата институция трябва да е запозната с приложимото право, правила и разпоредби в юрисдикциите, в които извършва търговска дейност. Тя трябва да ползва услугите на своя правен консултант във всяка юрисдикция, в която е уместно или благоразумно. Възможно е да обмисли възможности за включване на такива правни консултации в своите вътрешни политики и/или процедури.

Особено важно е да се има предвид, че съответните закони в тези области са коренно различни в отделните юрисдикции. Например, разграничението между професионален инвеститор и аматьор (и терминологиите, дефиниращи тези концепции) може да е или да не е кодифицирано в закон. Законовите последствия от това разграничение са също разнородни, например защитата (дължимата грижа), която професионалистите трябва да осигурят на инвеститори- 'aматьори'.

9. Use of confidential information

В обичайния ход на дейността, дилърите и персоналът по продажби често получават частна и ценово чувствителна информация от мениджмънта, клиенти и контрагенти. Разкриването на такава конфиденциална информация на несвързани страни,а в някои случаи и на свързани страни, преди публичното й оповестяване, без изрично съгласие, е нарушаване на етичните норми и конфиденциалността. Това би могло да бъде нарушение на местното законодателство за защита на данните. Сделките с финансови инструменти, въз основа на конфиденциална информация относно емитента на тези инструменти или самите инструменти представлява неправомерно използване на вътрешна информация и евентуално 'нарушение на пазарните правила'. В много държави неправомерното използване на вътрешна информация e криминално престъпление.

Дилърите и персоналът по продажби не трябва, независимо дали умишлено или поради небрежност, да се облагодетелстват или да търсят облаги, свързани с конфиденциална информация, нито да съдействат на когото и да било с такава информация да реализира печалба за своята фирма или клиенти. Дилърите не трябва да сключват сделки в ущърб на конфиденциалната информация, както не трябва да я разкриват извън своите компании, дори и след като са си сменили работата. Дилърите са задължени да се запознаят с изискванията на съответното законодателство и правилата, отнасящи се до неправомерно използване на вътрешна информация и 'нарушение на пазарните правила' в техните юрисдикции, за да гарантират пълно спазване на разпоредбите.

Компаниите трябва да разполагат с ясно документирани политики и процедури, както и системи от строги мерки за управление на конфиденциалната информация в дилинг залите и други отдели на компанията, които биха могли да получат такава информация.

Ако е целесъобразно, се прилага принципа на 'Китайските стени', за да се ограничи вътрешното разпространение на конфиденциална информация само до тези, които се нуждаят от нея, за да са в състояние да изпълняват поръчки за клиенти или за регулативни цели. Мениджмънтът трябва да разполага със и да използва съответните санкции срещу персонала, който не спазва дадени мерки и процедури, или ги нарушава. В случай на нарушение на мерките, мениджмънтът трябва своевременно да разследва нарушението и да предприеме необходимите действия, за да отстрани недостатъците, довели до нарушението и да предотврати повторно нарушение. Мениджмънтът е длъжен да информира дилърите относно изискванията на съответното законодателство и разпоредби. В юрисдикциите, чиито закони или разпоредби не покриват неправомерното използване на вътрешна информация и 'нарушение на пазарните правила', мениджмънтът трябва да предприеме целесъобразни мерки, за да запази поверителността и честността на частната и ценово чувствителна информация, като предостави на персонала ясни насоки за боравене с такива данни.

Трябва да се отбележи, че оторизираните дилъри, активно търгуващи за сметка на своята компания (сделки за собствена сметка или за управление на риска), могат да сключват сделки, които биха имали непреднамерен неблагоприятен ефект върху интересите на клиентите или стойността на сделките, сключени между тези клиенти и компанията (например делта хеджиране). Това не е непременно неправилно, при положение, че са налице ефективни мерки и процедури за предотвратяване изтичането на конфиденциална информация до дилърите, или, когато дилърите правомерно имат достъп до такава информация, е сигурно, че тя не влияе върху вземането на търговски решения. Независимо от това, ситуацията може да е различна в отделните юрисдикции.

Chapter III

Back Office, Payments and Confirmations

  1. Back Office location & segregation of duties/reporting
  2. Confirmation procedure (written)
  3. Confirmation procedure (verbal)
  4. Payment & settlement instructions
  5. Netting

1. Back office location and segregation of duties/reporting

Развитието на глобалните комуникации през последните години е ключов фактор за преобладаващата тенденция финансовите институции да разполагат с фронт и бек офис на различни места. Много международни банки концентрират и консолидират административната функция на бек офиса близо до или в централата, като откриват отделни дилинг зали в няколко чуждестранни офиса. Ако съответните регулаторни органи са съгласни с такава договореност, Примерният кодекс допуска да се консолидира функцията на бек офиса. Независимо от това, не може да се правят никакви компромиси с изискването за строго разграничение между отговорностите и отчетността във фронт и бек офисите.

Организационната структура на главните участници на пазара трябва да гарантира строго разграничение между отговорностите и отчетността, както и между независимите мерки за контрол на риска във фронт и бек офисите. В случай, че мидъл офисът изпълнява контролна или административна функция, се прилага подобно разграничение между отговорностите и отчетността.

Въпросът за физическото разделяне или местоположение на двата офиса се решава от мениджмънта на всяка институция в контекста на основните мерки и местни регулаторни изисквания. От една страна, някои институции се възползват от административните предимства на непосредствената близост, но от друга, предвид съвременните комуникационни и информационни технологии, се наблюдава нарастваща тенденция сред международните банки, опериращи в няколко дилинг центъра да концентрират бек офис функциите на едно място близо до или в централата. Тази структура неизбежно трябва да бъде одобрена от регулаторните органи в съответните центрове.

Предвижданите стимули и компенсации за персонала в бек и мидъл офисите не трябва да са пряко свързани с финансовите резултати на дилърите.

2. The confirmation or automatic matching of transactions

Eдна от основните мерки за контрол на риска, прилагани от институциите, опериращи на финансовите пазари, е независимото потвърждение на детайлите на сделката от бек офисите на контрагентите. Пропускът да се изпратят потвърждения и спиране изпращането на потвържденията от страна на дилърите са довели до многобройни измами от страна на некоректни дилъри. Потвържденията продължават да бъдат една от основните мерки за контрол на риска при двустранно договаряни сделки. Въпреки това, поради многостранното договаряне на търговията и клиринга при някои инструменти, търгувани на извънборсовия пазар, потвържденията се заменят от автоматично съпоставяне на сделките.

Eдна от основните мерки за контрол на риска, прилагани от институциите, е своевременната независима насрещна проверка на сделките, отчитани от съответните дилъри. Посредством тази процедура могат да бъдат избегнати сетълмент проблеми, тъй като тя позволява да бъдат идентифицирани несъответствията преди деня на сетълмента. Така мениджмънтът може да е сигурен, че дилърите представят вярно своите позиции, освен това се запазва история на сделките, която може да бъде полезна при последващи разследвания. При възникване на спор относно условията на дадена сделка, валидните потвърждения може да се използват като доказателство за условията на договора. По принцип насрещната проверка на сделките се извършва чрез издаване на потвърждения от единия или двата бек офиса на страните по сделката. Бек офисите следва да са независими и отделени от фронт офисите. Персоналът във фронт офиса по никакъв начин не трябва да има възможност да пречи на изпращането на потвържденията.

Потвържденията трябва да се изпращат с ефикасни и сигурни средства за комуникация максимално бързо след договаряне на сделката, като се адресират до бек офиса на контрагента.

Практиката да се изпращат две съобщения (например, първоначално по факс или чрез други електронни средства), последвани от писмено потвърждение не се препоръчва, тъй като последното, ако е изпратено по пощата, може да пристигне след датата на сетълмента и да причини объркване.

В случай че сделките се сключват съгласно рамков договор, който не е подписан, неразрешените разногласия относно детайлите в договора, не трябва да забавят обмена на потвърждения. Въпреки това, в Раздел V на Примерния кодекс се изтъква колко е важно документацията да е налична преди осъществяване на сделката.

Форматът и съдържанието на потвърждението варира според конкретния финансов инструмент. Необходимо е да се направи препратка към приложимите публикувани Стандартни условия, за да се установи правилното съдържание и формат за конкретния инструмент (виж Приложение 3: Стандартни условия за търговия с финансови инструменти). Независимо от това, всички потвърждения следва да съдържат минимум следната информация:

(a) дата на сделката

(b) средство за осъществяване на сделката (брокер, телефон, тeлeкс, дилинг система и др.)

(c) име и местонахождение на контрагента

(d) курс, сума и валута

(e) тип и посока на сделката

(f) дата на вальора, дата на падежа и други релевантни дати (напр. дата на упражняване и др.)

(g) приложими стандартни условия (напр. FRABBA, BBAIRS, ISDA, ICOM и др.)

(h) друга важна, релевантна информация (напр. инструкции за сетълмент).

Брокерите трябва да потвърдят незабавно всички сделки и пред двете страни посредством ефикасно и сигурно средство за комуникация.

От съществено значение е контрагентите по сделката да проверяват потвърждението внимателно и незабавно след получаването му, за да бъдат бързо разкрити и коригирани несъответствията. Ако потвърждението на едната страна се счита за грешно, тя трябва да бъде информирана незабавно. Новото потвърждение (или писмено съгласие за коригиране) трябва да се изиска и да се предостави от страната, чието първоначално потвърждение е било грешно. На някои пазари не е необичайно само едната страна (вместо двете) по сделката да изпраща потвърждения. Тази практика не е препоръчителна, тъй като води до рискове от оперативно и законово естество. Ако дадена институция се съгласи с тази практика поради настояването на контрагент или клиент, мениджмънтът на последния следва предварително да поеме писмен ангажимент да проверява своевременно потвържденията и да отговаря в разумни срокове на лицето, издало потвърждението, като приеме/оспори условията на сделката. Важно е лицето, издало потвърждението, да разполага с процедури за проследяване на отговора, ако такъв не е налице в рамките на няколко часа след изпращане на потвърждението.

Ако контрагентът или клиентът не отговори на потвържденията, висшият мениджмънт на страната, издаваща потвържденията, може да обмисли какви мерки да се предприемат за защитаване на институцията при възникване на проблеми вследствие на непотвърдени сделки. Висшият мениджмънт отговаря за точния метод на потвърждение и за начините за разрешаване на несъответствия.

През последните години на валутния пазар навлизат многостранни автоматични системи за търговия (ATS) и контрагенти за многостранен централен клиринг (CCP). Те представляват алтернативен начин за потвърждение, че е извършена своевременна независима насрещна проверка на сделките. Tранзакциите, сключвани или регистрирани на ATS и тези, регистрирани на CCP, се съпоставят автоматично, като контрагентите получават информация за несъответствията. Детайлите на съпоставените сделки се препредават автоматично в бек офисите на контрагентите. При положение че ATS или CCP са независими от контрагентите, че съпоставянето се извършва без неоправдани закъснения след регистриране на сделките, че обменът на информация с ATS или CCP е ефикасен, сигурен и ясен, и контрагентите разполагат ефикасни процедури за разрешаване на несъпоставени сделки, не се налага контрагентите да обменят потвърждения. Потребителите и, ако е практически трудно за тях, доставчиците на CCP или ATS, трябва да приемат факта, че договореностите по процеса на потвърждение ще са валидни съгласно съответното право и че тези форми на потвърждение ще са приемливо доказателство в съдилищата на съответната/съответните юрисдикция(и).

3. Verbal Confirmations

Работата на активните и волатилни пазари изисква максимално бързо да се разрешават всякакви несъответствия в условията на двустранно договорените и изплатени сделки. Както е посочено в предишната част, своевременната проверка на потвържденията е съществена мярка в тази връзка. В допълнение, ако е оправдано от оборота, има сериозни основания да се прибегне до допълнителната услуга „обаждане за потвърждение” или устна проверка на сделката, за да се установят и отстранят възможно най-бързо всякакви несъответствия, особено свързаните със суми или дати на вальора.

Практиката на устните проверки в рамките на деня се препоръчва най-вече за сделки, които са двустранно договорени и изплатени, тъй като по този начин може да се намали броя и размера на разликите, особено при сделки с брокери по телефона или при сделки с участието на чуждестранни контрагенти. Това би било полезно за сделки на бързо движещи се пазари, например валутния пазар, или при търговия с други финансови инструменти с много кратки периоди на сетълмент. Всяка компания следва сама да се договори със своите брокери (или контрагенти) дали възнамерява да стимулира тази практика и да уточни колко проверки на ден са необходими в такъв случай.

Ако единичната проверка се счита за достатъчна, е препоръчително тя да се извърши към или в края на деня на сделката.

При приключване на проверката трябва да се получи потвърждение от двете страни, че нямат разногласия по сделките, или ако имат, че всякакви неустановени несъответствия ще бъдат спешно разрешени. Ако несъответствието предполага спор, водещ до открит риск за някой от контрагентите, пазарната позиция следва да се закрие незабавно, без да се налага извода, че някоя от страните е неизправна, в очакване на окончателното разрешаване на спора. Ако някоя от страните първа забележи грешка или различие, липсата на отговор не трябва да се счита за признаване на горното. В случай че брокерът не е в състояние да изпрати пълно потвърждение незабавно, напр. през нощта, контрагентът следва устно да потвърди отново с брокера всички сключени сделки.

4. Payment and settlement instructions

Грешките или недоразуменията свързани с инструкции за плащане и сетълмент често водят до скъпо струващи овърдрафт и претенции за дължими лихви. Приоритетно значение имат своевременните, ясни и предварителни инструкции. Използването, при възможност, на Стандартизирани Инструкции за Сетълмент (SSIs), спомага да се елиминират скъпо струващи грешки.

Инструкциите за плащане и сетълмент трябва да се предават възможно най-бързо, за да се улесни своевременния сетълмент.

Използването на Стандартизирани Инструкции за Сетълмент (SSIs) от контрагентите, които регулярно търгуват помежду си, е препоръчително, тъй като това значително би редуцирало различията и степента им, в резултат на погрешен сетълмент на средства. SSIs трябва да се инициират посредством автентично Суифт съобщение или потвърдено писмо, а не със SWIFT Broadcast.

На пазарите за търговия на валута и валутни депозити, брокерите по принцип не изпращат инструкции за плащане, ако двете страни са в държавата, в която се намира брокерът, но самите контрагенти трябва незабавно да обменят помежду си инструкциите.

Независимо дали сделките се сключват директно или посредством брокер, принципалите трябва да гарантират, че контрагента ще бъде уведомен веднага относно измененията в инструкциите за първоначалното плащане, включително агента по плащанията, ако това бъде изрично изискано. Брокерът ще бъде също уведомен, ако са ползвани услугите на брокер и поне един от принципалите е в друга държава. Към това уведомление се прилага писмено, телекс или друго подобно потвърждение на писмените инструкции, чието получаване трябва да се признае от съответния контрагент. Ако брокерът не бъде уведомен относно промяната в инструкциите, принципалът ще носи отговорност за последващите разлики. Ако бенефициентът по дадена сделка е трета страна, мениджмънтът е длъжен да осигури целесъобразни мерки за гарантиране на достоверността с цел осъществяване на плащанията. Ако различията или разходите се дължат на грешка на брокера в инструкциите за плащане, се приема, че след като плащанията са се отклонили веднъж, брокерът може да предприеме пряко само определени действия за отстраняване на проблемите. Именно затова, в случай на такава грешка се препоръчва да бъдат ограничени отговорностите на брокера.

5. Netting

През последните години се наблюдава все по-голям интерес към нетиране на плащанията, тъй като финансовите институции със значителни обеми дневен валутен сетълмент се опитват да намалят някои от произтичащите кредитни експозиции. При нарастващия ежедневен международен оборот на валутния обмен, Банката за международни разплащания, предвид потенциалния риск от сетълмента, упражнява заедно с водещите централни банки значителен натиск върху утвърдените на пазара банки да се възползват, ако е възможно от двустранни и многостранни споразумения за нетиране на плащанията.

Независимо от това, че различните форми на договори за нетиране може да имат оперативни прилики, те може да се различават съществено по техните правни характеристики и по степента на намаляване на риска. Системите за нетиране на плащанията могат значително да намалят ежедневния риск, свързан със сетълмента, докато други форми като нетиране чрез замяна с нова сделка имат за цел да намалят кредитния риск по общите неизплатени сделки чрез законосъобразно заменяне на брутните задължения с нетни задължения. Двустранните договори, отнасящи се до тези аспекти, са общоприета практика сред активните участници на пазара. Значителният кредитен риск и потенциално високата цена на капитала във връзка с такъв риск, води до създаването на Групата CLS (всъщност Банка CLS и Услуги CLS) като първата глобална система за сетълмент. Повечето водещи глобални банки, опериращи на валутния пазар са акционери/ членове на групата CLS. Продължителният обвързан сетълмент (CLS) позволява трансграничните валутни сделки да бъдат уреждани в реално време в рамките на деня. На практика Банка CLS елиминира риска при сетълмента на валутните сделки, регламентирани в процедурните правила на Банка CLS, променяни периодично, като съпоставя инструкциите за плащане на двете страни и прилага системата за насрещно плащане.

Пазарните институции трябва, ако е оправдано от дейността, да се стремят да намалят сетълмент риска и свързания с него кредитен риск по валутните сделки, като сключат с контрагентите договори относно законосъобразни двустранни валутни плащания и нетиране на сделките или като разгледат възможностите за значително намаляване на риска, предлагани от глобални системи за сетълмент, например CLS.

Chapter IV

Disputes, Differences, Mediation and Compliance

  1. Disputes and mediation
  2. Differences between principals
  3. Differences with brokers and use of ‘points'
  4. Compliance and complaints
  5. Money laundering and terrorist financing

1. Disputes and mediation

Комитетът за професионална етика на БДА е готов да предоставя консултации във връзка с възникването на професионални конфликти, ако са изпълнени определени условия.

При възникване на спорове е изключително важно мениджмънтът на заинтересованите страни да предприеме своевременни действия за разрешаване или уреждане на въпроса бързо и справедливо с висока степен на почтеност и взаимен респект.

В ситуации, при които е невъзможно да бъде разрешен спор между страните и всички нормални начини са изчерпани, Председателят и членовете на Комитета за професионална етика имат готовност да подпомогнат разрешаването на тези спорове посредством „Служба за експертни оценки” на БДА, чиито правила са изцяло цитирани в Приложение 1. При разрешаване на такива спорове, Комитетът за професионална етика ще се ръководи в действията си от Примерния кодекс.

Повечето спорове отнасяни към Комитета за професионална етика възникват в случай, че (a) дилърите не съумеят да използват ясна и недвусмислена терминология, като резултатът от това е, че заинтересованите страни са на различно мнение относно сумата на сделката, вальора или периода, или дори кой е купувач и кой е продавач; (б) бек офисът не успее да провери своевременно и прецизно потвърждението на контрагента.

Комитетът за професионална етика препоръчва на мениджмънта, дилърите и служителите от бек офиса да обръщат специално внимание на горепосочените проблеми, тъй като това е в техен интерес.

При наличие на местни ограничения или различия между Примерния кодекс или подобен документ, издаден от регулаторния орган, регулиращ поведението на сключващите сделки на финансовите пазари в центъра (центровете), за които отговаря, се прилагат разпоредбите на местния Етичен кодекс за сделките между институциите в този център.

Независимо от това, при наличие на различия, касаещи сделките между две институции в отделно регулирани центрове, се прилагат условията на Примерния кодекс.

2. Differences between principals

Между принципалите често възникват разлики, които трябва да бъдат разрешавани възможно най-бързо със своевременното участие на мениджмънта. В случай, че плащанията са преведени по погрешни сметки, Примерният кодекс препоръчва всички заинтересовани страни, дори и онези, които не са контрагенти в сделката, да си съдействат, за да постигнат справедлив сетълмент.

Ако се спазват принципите и процедурите, препоръчани в този кодекс, честотата и размера на разликите следва да се редуцират, като допусканите грешки трябва да бъдат идентифицирани и своевременно коригирани. Независимо от това, периодично възникват грешки и спорове, както между две банки, контактуващи директно, така и между банка и брокер. Както беше посочено във въведението, по принцип споровете следва да се отнасят към висшия мениджмънт, като по този начин от индивидуален спор между двама дилъри или между дилър и брокер, този спор става междуинституционален въпрос.

При възникване на спор, касаещ сума, валута, дата (дати) на вальор (или друг фактор, което означава, че една от засегнатите страни има открита или несъответстваща позиция), се препоръчва една от засегнатите страни да предприеме незабавни действия (за предпочитане със съгласието на другата), за да изравни или неутрализира позицията.

Такова действие се счита за благоразумно с оглед елиминиране на риска от допълнителни загуби, произтичащи от спора, и не се счита за признаване на задължение от въпросната страна.

Ако платените суми се различават поради грешки в изплащането на средствата, принципалите и другите участници на пазара нямат право да се облагодетелстват неправомерно от тези грешки. Всички страни, участващи пряко или непряко, по погрешка или не, в сетълмента на сделката, трябва да положат всички усилия за справедливо решаване на проблема.

3. Differences with brokers and use of 'points'

Методът, по който брокерът компенсира сумата, представляваща разликата, заради която банката може основателно да „задължи” брокера, от дълго време е спорен въпрос, особено на международните валутни пазари. Независмо, че Примерният кодекс критикува плащането на разликите по 'точкова' система, има стриктни условия, при които това е допустимо.

Ако брокер котира стабилна или неквалифицирана цена на определен пазар или инструмент за конкретно или пазарно количество, но впоследствие не е в състояние да потвърди котировката при предлагане на сделката, банката предлагаща сделката, е в пълното си право да „задължи” или да поиска от брокера да се „придържа” kъм котираната цена. Тази практика, която не е често срещана, понякога се нарича „пълнене" на брокера. На практика това означава брокерът да компенсира загубата, понесена от предлагащата банка, с разликата между котираната цена и цената при сключване на сделката.

При възникване на разлики, се прилагат следните насоки за изплащане на компенсации:

(a) Разликите трябва редовно да се съобщават на висшия мениджмънт за вземане на решение, като по този начин спорът се превръща от индивидуален спор между дилър/брокер в междуинституционален въпрос. Всички компенсации се изплащат под формата на банков чек или паричен превод в полза на институцията

или се коригират сметките на брокера.

(b) Всички такива сделки следва да бъдат напълно документирани от всяка фирма. Обект на критики е практиката да бъде отказано плащане на брокерски чек или намаление на сметките на брокера за въпросната сума и да се настоява прилагане на първоначалната цена за съответното име.

По отношение уреждането на разлики по точкова система Комитетът за професионална етика отново пояснява своите позиции както следва:

• Комитетът за професионална етика потвърждава, че световните валутни пазари функционират гладко и ефективно при минимум официални регулации, като счита, че е в интерес на всички членове на нашата професия да стимулират и подкрепят всички пазарни практики, продължаващи тази традиция. CFP стигна до извода, че не одобрява практиката за уреждане на разликите по точкова система, но потвърждава, че е допустима в онези центрове, в които подлежи на съответните системи и мерки за контрол.

4. Compliance and complaints

Важно е всички участници на пазара да разберат, че Примерният кодекс има ключова роля за поддържането на пазар с висока дисциплина и етични стандарти. В тази връзка, Комитетът за професионална етика към БДА има пълна готовност да разследва жалби относно нарушения на Примерния кодекс и ще предприема съответните действия, при необходимост.

Спазването на Примерния кодекс има за цел да гарантира, че високите стандарти на почтеност и справедливост на сделките се спазват на международните извънборсови пазари.

Мениджмънтът трябва да гарантира, че всички жалби относно сделки се разглеждат справедливо и независимо, когато е практически възможно, от служители или представители на институцията, които не са пряко ангажирани с оспорваната сделка.

В случай че принципал или брокерска къща са убедени, че дадена институция е нарушила Примерния кодекс във връзка със сделка, в която участва, тя трябва да се опита да разреши този проблем с другата страна по приятелски начин.

Ако това е невъзможно, институцията, упомената в жалбата, трябва да уведоми жалбоподателя, че би могла да отнесе въпроса на вниманието на Комитета за професионална етика към БДА, който:

(a) ще разгледа жалбата;

(b) може да се консултира с местната национална асоциация към ACI и, ако е обосновано;

(c) ще отнесе въпроса на вниманието на съответния регулаторен орган.

5. Money laundering and terrorist financing

Престъпниците и терористите се насочват към банките, използвайки усъвършенствани, а често и общоприети схеми, за да си осигурят достъп до финансовите пазари и да ги използват с цел пране на пари и финансиране на тероризма. Банките и техните служители са задължени да предотвратяват прането на пари и финансирането на тероризма, както и да съобщават информация и подозрения за такива дейности на съответните органи. Както институциите, така и лицата подлежат на строги наказания, ако не предприемат разумни стъпки предвид своите задължения и по този начин улеснят такива сделки, дори непредумишлено. Банките също са изложени на сериозен риск от накърняване на репутацията.

Методите, използвани при изпирането на пари и финансирането на тероризма, са разнообразни и често сложни, но престъпниците непрекъснато си служат с нови начини за заобикаляне на мерките. Прането на пари включва три основни стъпки:

  • Депозиране или въвеждане по друг начин на постъпления от незаконна дейност, често под формата на пари в брой, във финансовата система.
  • Наслагване или отделяне на постъпленията от криминална дейност от техните източници посредством разделяне на етапите на сложни финансови сделки.
  • Интегриране или предоставяне на очевидно легитимно обяснение за незаконните постъпления.

Банките са изложени на риска да бъдат въвлечени във всички етапи от изпирането на пари. При финансирането на тероризма, основният риск е парите да бъдат преведени по банков път в обратна посока, с други думи, от легитимните източници към терористите. Престъпниците и терористите може да се възползват от капацитета на банките за извършване на парични преводи и конвертиране на валута, като се опитат да укрият източниците на постъпления от криминална дейност и финансиране на тероризма, сред огромните обеми сделки, обработвани ежедневно от банките. Престъпниците и терористите се стремят да използват всички пропуски в националните правни и регулаторни режими. Te се опитват да се облагодетелстват от принципа на търговската конфиденциалност и анонимността, традиционно предлагана при пазарите за търговия на едро, частното банкиране и управлението на активи. Te могат да използват и новите технологии, които създават нови възможности за пране на пари и финансиране на тероризма като улесняват сделките между контрагенти на големи разстояния.

Фирмите трябва да разполагат с ясно документирани политики и процедури, както и стриктни системи и мерки за контрол, за да не бъдат използвани с цел пране на пари или финансиране на тероризма. Фирмите трябва да гарантират, че ако даден служител разполага с информация или има основателни съмнения относно такива дейности, тази информация или съмнения се съобщават своевременно от фирмата на отговорните държавни органи. Мерките включват ефективно обучение на персонала във фронт, мидъл и бек офисите. Целта на обучението е служителите да се запознаят със сериозната същност на тези дейности и със своите задължения за своевременно оповестяване на дадена информация или съмнения, като не разкриват пред заподозрения престъпник или терорист информацията, която им е известна. Te трябва да бъдат обучени да разпознават нарушенията или да изразяват съмнение за наличие на нарушение, когато има разумни основания за това. Te трябва да знаят и на кого да докладват в тяхната банка.

За целта, трябва да бъде определен служител, до когото целия персонал има лесен, пряк и конфиденциален достъп, и който има подобен достъп до висшия мениджмънт и отговорния държавен орган. По този начин могат да бъдат предавани отчетите за сделки, в които има ясно доказателство или причина за подозрения относно пране на пари или финансиране на тероризъм. Това лице по принцип е специалист от отдел Правен и регулативен контрол (имайте предвид, че персоналът следва да се отчита пред специалиста от отдел Правен и регулативен контрол, а не пред отговорния държавен орган: специалистът от отдел Правен и регулативен контрол се отчита пред отговорния държавен орган). Специално обучение е предвидено за персонала, занимаващ се с дейности, носещи най-висок риск и за целия висш мениджмънт.

Фирмите трябва редовно да преглеждат своите политики и процедури и да проверяват своите системи и мерки за контрол, за да бъдат в крак с бързо променящите се методи на пране на пари и финансиране на тероризма, като вземат предвид непрекъснато развиващите се закони, наредби и най-добри практики, касаещи предотвратяването и установяването на такива престъпления.

Специално внимание трябва да се обърне на необичайни сделки, например:

  • сложни сделки, в частност когато няма очевидна причина за тази сложност;
  • сделки без очевидна бизнес логика;
  • сделки, които противоречат на установената бизнес практика на клиента;
  • необичайни като честота или сума, без да има разумно обяснение за това; например, когато клиентът установи бизнес взаимоотношения, а след това сключва единична сделка или множество такива през много кратък период от време;
  • вид сделки, които клиентът по принцип не ползва, без да има разумно обяснение за това;
  • при контрагенти или посредници, които предоставят недостатъчна или съмнителна информация, или се опитват да избегнат изискванията за изготвяне или архивиране на отчети;
  • при контрагенти или посредници, които се намират в държави или територии, отказали да приемат или въведат препоръките на Работната група за финансови операции (FATF);
  • с участие на „политически обвързани лица' (както е дефинирано в FATF);
  • прибягват много често до офшорни сметки, компании или структури, без да има явно бизнес основание за това;
  • ненужни преводи през сметки на трети лица;
  • когато принципалите са с неразкрита самоличност;
  • анонимна извънборсова търговия;
  • когато не е ясно кой е пълноправният собственик на активите;
  • когато агентите и принципалите са свързани лица.

Тези видове сделки изискват изключително внимание. При по-подробна проверка се оказва, че много от тях произтичат от легитимен бизнес. От друга страна, горният списък не е изчерпателен. Тези рискове се отнасят едновременно до брокерите, обвързани с конкретен принципал, и до принципалите, действащи за своя сметка.

Спазването на традиционния принцип "Познавай клиента си" е ключова предпазна мярка, прилагана от фирмите, срещу прането на пари и финансирането на тероризма. Фирмите и дилърите трябва на всяка цена да спазват принципа "Познавай клиента си" от съображения за целесъобразност и с оглед на клиентското обслужване. Опасността от изпиране на пари и финансиране на тероризма налага ефективното прилагане на този принцип.

"Познавай клиента си" е стимул за фирмите да осигурят процедури и системи за наблюдение, така че да се установи за кои сделки има основателни съмнения относно пране на пари или финансиране на тероризъм (извън техните очаквания за нормално протичаща сделка или в рамките на една от категориите, даващи повод за разследване). Информацията, свързана с принципа "Познавай клиента си", се предоставя на определения служител в компанията, отговарящ за изготвяне на съответните отчети, за да може той да прецени валидността на отчетите, с които разполага.

Дилърите, брокерите и служителите от бек офиса се опитват да предпазят себе си и своите фирми от съучастие или въвличане в пране на пари и финансиране на тероризма, като действат винаги почтено и спазват максимално правилата за етично и професионално поведение. Tова е златното правило, съдържащо се в Примерния кодекс. Дилърите, брокерите и служителите от бек офиса трябва да действат в духа на Примерния кодекс. Ако имат съмнения, трябва да слушат здравия разум.

БДА и Комитетът за професионална етика оказват силна подкрепа на всякакви опити от страна на законотворци, регулатори, браншови асоциации и индивидуални банки да изкоренят от пазарното пространство прането на пари, финансирането на тероризма и други криминални дейности, като позицията на CFP в тази връзка остава безкомпромисна.

Допълнителна информация и насоки за мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма се предоставят от Работната група за финансови операции (FATF), която е междуправителствения орган, координиращ действията срещу тези престъпления. Препоръчително е мениджмънтът и специалистите от отдел Правен и регулативен контрол да се запознаят с публикациите на FATF и да следят за нови публикации. Уеб сайтът на FATF е www1.oecd.org/fatf.

Друго международно ръководство с насоки е издадено от Базелския комитет за банков надзор, Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и Банковата група Wolfsberg Group of Banks. Този списък не е изчерпателен, но има ценни ръководства, публикувани от национални органи.

Chapter V

Authorisation, Documentation and Telephone Taping

  1. Authorisation, responsibility for dealing activity
  2. Terms and documentation
  3. Qualifying and preliminary dealing procedures
  4. Recording telephone conversations and electronic text messages
  5. Dealing room security

1. Authorisation and responsibility for dealing activity

През последните години процесът на назначаване и упълномощаване на дилъри в трежъри отделите се превръща във все по-важна и официална форма на контрол. Мениджмънтът трябва да потвърди официално в писмена форма ролята на индивидуалните дилъри, за да се избегне всякаква двусмисленост относно сделките, финансовите инструменти, пазарите или платформата за търговия, със и на които дилърът е упълномощен да оперира. Не се поощрява практиката, която се наблюдава понякога на пазара, а именно – предоставяне на писмо за оторизация, съдържащо подробни ограничения върху правомощията на всяко лице. По този начин се отменя отговорността да се потвърди необходимата оторизация. Страната, удостоверяваща оторизацията, носи първоначалната отговорност за правомерното осъществяване на оторизацията и недвусмисленото и ясно доказателство за наличието на такава пред съответните контрагенти.

Ако сделката предполага участие на централен контрагент ("CCP") и ако потребителите се считат за представители на CCP, то CCP поема тази отговорност. Ако сделката между двама потребители бъде сключена, заменен с нова или прехвърлена по друг начин и породи сделки между CCP и съответните потребители, отговорността се поема едновременно от CCPи потребителите. CCP трябва да взаимодейства с потребителите, съгласно възприетите търговски практики.

При промяна на лицето, оторизирано да сключва сделката от името на фирмата, се препоръчва тази промяна да бъде съобщена на контрагентите по недвусмислен начин и в писмена форма възможно най-скоро след настъпване на промяната.

Контролът върху дейностите на целия персонал, отговарящ за сключването на сделки (дилърите и помощния персонал) в банките и брокерските къщи, се упражнява от мениджмънта на тези организации. Мениджмънтът следва да посочи ясно в писмена форма оторизациите и задълженията, в рамките на които дилърите и помощният персонал осъществяват своята дейност.

Тези оторизации, които следва да регламентират и отношенията с клиенти, трябва да гарантират, че всяко лице, което обвързва фирмата с определена сделка, има необходимите правомощия да го извърши, и биха могли да включват:

(a) обща политика на сключване на сделките, включително процедури за изготвяне на отчети;

(б) лица, оторизирани да сключват сделки;

(в) финансови инструменти, предмет на сделката;

(г) лимити по откритите позиции, позиции на несъответствие, контрагенти, лимити на загубата и др.;

(д) процедури за потвърждение и сетълмент;

(е) отношения с брокери /бaнки;

(ж) други насоки, считани за целесъобразни.

Мениджмънтът отговаря за това всички служители да са преминали през необходимото обучение и да са запознати със своите собствени отговорности и с тези на компанията.

2. Terms and documentation

На извънборсовия пазар вече е обичайна практика сделките да бъдат обект на някаква форма на правна документация, обвързваща двете страни с определени стандартни условия и гаранции. Това включва рамкови договори, подписани от двете страни, или стандартни условия.

Правната документация, касаеща финансови инструменти и сделки, трябва да бъде завършена и разменена възможно най-бързо след сключване на сделката. Препоръчително е, при възможност, да се използват стандартните условия с цел улесняване на този процес. Стандартните условия се издават от различни органи по отношение на много финансови инструменти. Много от тях са изброени в Приложение 3. При използването на такива споразумения, всякакви модификации или варианти, предлагани в договора, трябва да бъдат ясно заявени преди сключване на сделката.

При сключване на сделки с някои от продуктите, посочени в приложението към настоящия Примерен кодекс, дилърите и брокерите трябва да уточнят дали възнамеряват да използват стандартните условия, а в случай че предлагат промени, следва също да го съобщят.

Ако тези промени са съществени (например, промяна на собствеността на контрагента или промени по гаранцията, предоставена по сделката), се препоръчва тези изменения да се съгласуват и договорят преди приключване на сделката.

По отношение на финансовите инструменти, за които няма стандартни условия, трябва да се обърне специално внимание на договарянето на условията и документацията.

При по-сложни сделки като суап, сделката трябва да се счита за сключена в момента на договаряне на търговските условия по нея. Критикува се практиката суап сделките да се считат за сключени едва след постигане на съгласие по документацията за тях. Трябва да бъдат положени всички усилия за финализиране на документацията възможно най-бързо.

3. Qualifying and preliminary dealing procedures

В случай, че котираните цени са валидни при определени условия, Примерният кодекс изисква те да бъдат незабавно посочени.

В самото начало, преди сключване на сделката, дилърите и брокерите трябва да уточнят критериите за нейното изпълнение. Tе включват: даване на котировка при условие, че е налице необходимото одобрение на кредита; определяне на контрагент за съответстващи сделки или възможността да се сключи свързана сделка. Например, дилърът може да котира курс, който е твърд в зависимост от хеджирането на дадена сделка. Ако дилърът не е в състояние да сключи сделка поради други фактори (например, работното време в други центрове), брокерите и потенциалните контрагенти трябва да бъдат уведомени за това предварително и преди да бъде обменена информация за имената.

4. Recording telephone conversations and electronic text messages

Практиката на записване на телефонните разговори, провеждани в дилинг залите, стана толкова разпространена, че вече това, което в миналото е било приемано с неохота, сега.е нормална практика Благодарение на достъпа до записите, бързо и по приятелски начин могат да бъдат разрешени спорове от разговори в дилинг рума. Това улеснява разследванията дали членовете на екипа са се държали неправомерно. Записването на разговори е почти общоприето за линиите във фронт офиса и за определени линии в бек офиса. Независимо от това, телефонът не е единственото средство за комуникация, използвано от дилърите и персонала в бек офиса. Повсеместно се използват различни системи за изпращане на електронни съобщения, включително и-мейл и системи за провеждане на разговори в дилинг рума. Съобщенията, изпратени чрез тези системи, могат да бъдат записани и предоставени за проверка на по-късна дата.

Опитът показва, че прибягването до записи има безценно значение за бързото разрешаване на противоречия. Препоръчва се използването на записващи устройства от банките и брокерите. Всички разговори, провеждани от дилъри и брокери също трябва да бъдат записвани. Същото се отнася и за линиите в бек офиса, ползвани от лицата, отговарящи за потвърждаване на сделките или изпращане на инструкции за плащане или други подобни.

При първоначалното инсталиране на магнетофонни ленти или други записващи устройства, или при работа с нови клиенти или контрагенти, фирмите следва да ги информират, че разговорите и съобщенията ще бъдат записвани. Фирмите трябва да гарантират, че спазват местните закони за защита на личната информация.

Периодите на съхраняване на ленти и записи зависи от конкретните договорени условия на сделката и от нейната продължителност. Обичайната практика е лентите и други записи да се съхраняват минимум два месеца. Въпреки това, фирмите, сключващи дългосрочни лихвени суап сделки, форуърдни договори или опериращи с подобни финансови инструменти, – където грешки могат да бъдат открити на по-късна дата (например, първия трансфер на средства) – може да счетат за благоразумно да запазят съответните записи за по-дълги периоди. Независимо от това, както се посочва в Раздел III (2), от съществено значение е всички потвърждения да бъдат проверявани незабавно при получаване с цел бързо установяване и отстраняване на несъответствията. Mениджмънтът следва да гарантира, че инсталирането и контрола на записващите устройства съответства на местното законодателство, включително закони за защита на информацията, личните данни и човешките права. Необходимо е да се изготвят ясно дефинирани писмени правила, определящи дали и до каква степен да се записват телефонните разговори и електронните текстови съобщения и колко време да се съхраняват записите, като изрично се вземат предвид законовите и регулаторни изисквания. Мениджмънтът е длъжен редовно да преглежда тази политика.

Политиките за записване на телефонни разговори и електронни текстови съобщения трябва да предвиждат мерки, гарантиращи че записът няма да бъде прекъсван умишлено или непреднамерено. Необходимо е да се въведе контрол върху достъпа до записите на разговори и електронни текстови съобщения, независимо дали са употребявани или са в архив, за да се предотвратят фалшификации.

Тези превантивни мерки се налагат, за да може да може въпросните записи да бъдат приети като надеждно доказателство при разрешаване на спорове или, в юрисдикции, където е допустимо, да служат като доказателствен материал в съда.

Минималното изискване е в политиките да се посочва ясно кой има достъп до записите на разговори и електронни текстови съобщения, и кой може да ги слуша или прочете, както и при какви условия.

Препоръчва се да бъде осигурен бърз достъп на специалистите от отдел Правен и регулативен контрол, разследващи дали е налице конкретно нарушение на закон, разпоредба или политика от страна на определен дилър, или с цел общ мониторинг на спазване на разпоредбите. Специалистите по вътрешен одит също следва да имат осигурен достъп. Определен закон или наредба може да регламентира достъпа на експертите, отговарящи за мерките срещу изпирането на пари. Осигуряването на достъп по други причини трябва да се разгледа внимателно в светлината на местното законодателство. С изключение на специалистите от отдел Правен и регулативен контрол, всякакъв достъп се документира и контролира от старши мениджъра на съответния отдел, например, главния дилър при записи на разговори в дилинг рума или началник Отдел Операции при записи на разговори в бек офиса.

Напомняме на дилърите и останалия персонал, че независимо дали разговорите или електронните съобщения се записват, телефоните и системите за изпращане на електронни съобщения в компанията са предназначени за целите на бизнеса и горепосочените трябва да се извършват професионално.

5. Use of mobile devices for transacting business

Развитието на безжичните средства за комуникация, като мобилните телефони, персоналните дигитални помощни механизми и интерактивните пейджъри води до появата на нови канали за електронна мобилна търговия. Бизнесът се трансформира благодарение на глобалната дигитална революция. Бързите технологични промени стимулират ускореното навлизане на мобилната търговия на финансовите пазари.

Използването на безжични средства за комуникация (независимо дали са лични или корпоративни) за сключване на сделки би могло да наруши правилата на контролираната среда в дилинг рума с фиксирани телефони линии, записващи устройства/ записващи мобилни телефони и обстойно проследяване на историята на всички сделки. Опасностите се крият в извършването на неоторизирани сделки от упълномощен или неупълномощен персонал във или извън дилинг залата, non-voice-logged сделки, потенциалната злоупотреба с конфиденциална информация, както и правни и договорни рискове при липсата на електронна законова рамка.

Мениджмънтът трябва да разполага с ясно дефинирани писмени правила относно ползването на тези средства от персонала, отговарящ за търговията, продажбите и сетълмента.

Насоките трябва да включват, между другото, други мерки за наблюдение и контрол, както следва:

  • дали частните и/или корпоративни средства могат да се използват вътре в дилинг рума и бек офиса за сключване, консултиране или потвърждаване на сделки;
  • дали частните и/или корпоративни средства са разрешени вътре в дилинг рума;
  • условията, както и при какви обстоятелства ползването на такива средства може да бъде оторизирано от мениджмънта;
  • процедури, позволяващи проследяване историята на сделката от начало до край (end-to-end), включително, ако е уместно, обаждане на клиента за потвърждение (call back) или устройства като телефонен секретар.

Не е желателно използването на безжични средства за комуникация във фронт или бек офисите за официалния бизнес, освен при спешна или бедствена ситуация, или след специалното одобрение на висшия мениджмънт.

6. Dealing room security

В една финансова институция, предвид уникалната си роля на попечител на ликвидността, финансирането и финансовите рискове, трежъри отделът има съществено място в маркетинга и рекламата. Освен това, представянето на дилинг рума като невралгичния център на глобалните финансови сделки на институцията често привлича повече медийно и публично внимание отколкото всеки друг отдел. В нестабилни райони, този сектор е особено уязвим и е прицел на външни подривни действия или дори саботаж.

По тази причина, много институции имат строга политика по сигурността, касаеща достъпа до дилинг рума на служителите извън трежъри отдела и на външните посетители. Необходимо е да се предприемат допълнителни превантивни мерки относно информационните технологии, системи и оборудване в трежъри отдела.

В Примерния кодекс висшият мениджмънт е насърчаван да отчита важността на строгите мерки за сигурност, касаещи трежъри отдела, достъпа до трежъри помещениятa, оборудването и системите в дилинг рума.

Независимо от различните разпоредби относно мерките за сигурност и контрола на оперативния риск в Примерния кодекс, в частност препратки към Раздели III, V и IX, мениджмънтът трябва да има предвид, че трежъри отделът е уязвим спрямо подривни действия или дори терористични действия и саботаж.

В тази връзка мениджмънтът на институциите с активни трежъри отдели трябва да разполага със строги мерки за сигурност, касаещи служителите в трежъри отдела, оборудването в дилинг рума, достъпа до трежъри отдела и в частност дилинг рума. По отношение на трежъри информационните системи и конфиденциалната информация трябва да се въведат конкретни и стриктни мерки за контрол върху достъпа.

Служителите извън трежъри отдела и посетителите следва да имат ограничен достъп до дилинг рума по отношение на честотата и продължителността. Ясно дефинираните приложими разпоредби трябва да се изготвят в писмена форма, като се посочват времевите ограничения, стриктните мерки за проверка на сигурността при доставка на външно оборудвaне и съществени мениджърски одобрения.

Целият персонал трябва да е бдителен и веднага да съобщава на висшия мениджмънт всякакви подозрителни действия или необичайни молби за достъп до трежъри бизнеса или системите или свързана с тях информация.

Chapter VI

Brokers and Brokerage

  1. The role of brokers and dealer/broker relationship
  2. Commission/brokerage
  3. Electronic broking
  4. Passing of names by brokers
  5. Name substitution/switching

1. The role of brokers and dealer/broker relationship

Примерният кодекс дефинира ролята на брокерите на извънборсовия пазар и препоръчва активно участие на мениджмънта при наблюдение на взаимоотношенията дилър/брокер.

Брокерите изпълняват единствено роля на посредници по сделки. В тази си роля те договарят приемливи срокове и условия за страните по сделките с оглед тяхното изпълнение.

Мениджмънтът на финансовите институции и брокерските къщи следва да участва активно в наблюдението на на взаимоотношенията дилър/брокер. Управителните органи трябва да определят условията за извършване на брокерски услуги, да се съгласят всяка страна по дадена сделка да може във всеки един момент да следи нейното изпълнение и да бъдат готови да се намесят при разрешаване на споровете, които могат да възникнат. Те трябва да гарантират познаването и спазването на вътрешните правила и процедури,регулиращи взаимоотношенията дилър/брокер, от техните служители.

В крайна сметка, висшият мениджмънт е отговорен за избора на брокери.

Следователно, мениджмънтът трябва да осъществява периодично наблюдение на дейността на брокера и да следи за възможна неправомерна концентрация на бизнес. Управителните органи на брокерските къщи трябва да внушат на своите служители, че те трябва да защитават интересите на всички обслужвани от брокерската къща институции. Брокерите нямат право да действат по своя преценка при управлението на средства.

2. Commission/brokerage

Понастоящем, в повечето големи центрове, е прието таксите за брокерски услуги да се договарят свободно между страните, а не да се използва обща тарифа, както е било преди. Примерният кодекс постановява, че договарянето на брокерските такси трябва да се осъществява единствено от упълномощените за това лица и насърчава навременното плащане на сметките за брокерски услуги.

В държавите, където е прието таксите за брокерски услуги да се договарят свободно, това следва да се извършва единствено от директорите или висшия мениджмънт на страните по сделката и да се потвърди в писмен вид.

Всяко изменение към предварително договорените такси за брокерски услуги трябва да бъде изрично одобрено от двете страни по сделката и да се потвърди в писмен вид.

Обикновено брокерите котират цени, в които не са включени брокерските комисиони/такси.

Ненавременното плащане на сметките за брокерски услуги се счита за лоша практика, тъй като в някои юрисдикции със сумата на просрочените плащания се намалява капитала за надзорните цели и по този начин брокерът се поставя в неизгодно положение.

3. Electronic broking

Макар и в различна степен в зависимост от продуктите, които се търгуват, използването на електронни котировки чрез предоставени от брокера или друг доставчик вътрешни или уеб-базирани платформи за търговия вече е приета практика на глобалните извънборсови пазари.

Независимо, че все още се прилагат стандарти на най-добрите пазарни практики, по своята същност електронните котировки доста се различават от котировките по телефон и това провокира въпроси от технически, практически и дори етичен характер. „Автоматичните” котировки и 24-часовия хоризонт за тяхното изпълнение изискват разработването на индивидуални стратегии и контролни политики. Оперативните рискове (виж по-долу) за сключване на извънпазарни сделки са значително по-големи, отколкото при брокеруване по телефона, затова е особено важно внимателно да се въвеждат електронните котировки.

Препоръките, съдържащи се в Примерния кодекс са насочени към всички принципали на извънборсовия пазар, паричните и деривативни пазари, включително брокери и доставчици на платформи за електронна търговия.

Брокерските сделки по електронен път трябва да се извършват в съответствие с правилата за търговия на конкретния доставчик и всички документи и договори, отнасящи се до използването на тези услуги от клиента.

Правилата за електронна търговия на конкретния доставчик трябва ясно и точно да посочват процедурите на действие и отговорностите при:

(a) прекъсване на комуникациите в момента на или по време на изпълнение на сделката;

(б) извънпазарни несъответствия;

(в) софтуеърни проблеми или ограничения ('вируси').

Системните рискове, които могат да възникнат при електронната търговия предполагат по-голяма възможност за сключване на извънпазарни сделки и дилърите трябва да подхождат с особено внимание при котиране на „фигурите” в курсовете. Тъй като лесно могат да възникнат грешки, се напомня на дилърите, че не е етично да се изпълняват сделки на нива, различни от текущите пазарни нива. Практиката на някои основни пазарни участници да дават курсове „купува-продава”, които предполагат спредове, различни от пазарните и по този начин да търсят рентабилни извънпазарни сделки, чрез спекулиране с „фигурата” след десетичната запетая при неочаквана пазарна волатилност, е злоупотреба със системата и се счита за лоша практика. По подобен начин, неочакваното временно изтегляне на конкретен кредитен лимит или лимити като тактически ход, целящ да се манипулира пазара, се счита за лоша практика и среща силно неодобрение. Управителните органи на банките трябва да въведат контролни мерки за предотвратяване на неоторизирания достъп до електронните системи за търговия и да подсигурят, че дилърите са детайлно запознати със тези системи. В тази връзка дилърите трябва да прочетат и разберат съответните ръководства за ползване на системите.

4. Passing of names by brokers

След предоставяне на котировка към принципал и последващо предложение или намерение за сделка, настъпва момент, в който брокерът може да се наложи да разкрие името на принципала, с който затваря сделката. Този момент варира в зависимост от редица фактори, между които типа инструмент или пазар. Примерният кодекс регламентира условията, по които се определя дали е подходящо да се разкрие името на принципала, с който затваря сделката.

Брокерите не трябва предварително да разкриват имената на принципалите и със сигурност не и преди двете страни да са изразили сериозно намерение за сделка.

Принципалите и брокерите трябва във всеки един момент да третират информацията за сделките като строго конфиденциална за всички заинтересовани страни.

Там, където е възможно, банковите дилъри трябва да предоставят на брокерите предварителна информация за контрагентите, с които поради някаква причина не биха желали да сключват сделки (или за конкретни пазари, или инструменти). Същевременно, брокерите трябва да следват конкретните изисквания на клиента и да работят в защита на неговите интереси. При сделките с конкретни инструменти, дилърите може да предоставят насоки на брокерите за степента на диференциация на цените за различни категории контрагенти.

При всички сделки, брокерите трябва да се стремят да постигнат взаимно съгласие и незабавна размяна на имената на контрагентите. Това, обаче, невинаги е възможно. Има случаи, когато името на единия принципал се оказва неприемливо за другия; и брокерът адекватно отказва да разкрие името на отказалия се принципал. Това понякога може да остави впечатление в принципала, чието име е било отхвърлено, че брокерът е дал котировка или цена, която реално не може да изпълни.

При подобни ситуации в някои финансови центрове е прието централната банка или друга неутрална институция да се намеси като посредник по сделката с отказалия се контрагент при котираната цена и да разбере защо е отхвърлено името, така че на отхвърления контрагент да му бъде гарантирана валидността на оригиналната котировка, без да се разкрива името на предложения нов контрагент.

По отношение на депозитите е прието принципалите, които пласират депозити посредством брокери да имат право да отхвърлят контрагента, при който се пласира: това следователно изисква оповестяване на името преди сключване на депозита.

Когато даден кредитор (или купувач) задава основния въпрос „Кой плаща?” или „На кой са книжата?”, това се приема като ангажимент за сделка по котираните цени с конкретния контрагент или с алтернативен контрагент, ако такъв се предложи незабавно. Името на кредитора (или купувача – при депозитни сертификати) ще бъде оповестено единствено след като последният е одобрил кредитополучателя (емитента) като контрагент.

Предложеният кредитополучател може да отхвърли името на кредитора:

(a) когато, при сключване на сделка за краткосрочен депозит, контрагентът (кредитополучателят) не е съгласен да погаси депозита преди да е получил потвърждение от своята кореспондентска банка, че средствата са постъпили по негова сметка;

(б) когато няма одобрена кредитна линия за контрагента, който пласира средствата и последният не желае да попадне в ситуация, при която ще откаже реципрочност;

(в) когато мениджмънтът на кредитополучателя е забранил сключването на сделки с кредитора.

Освен това, при сделки с инструменти като депозитни сертификати, където продавачът може да не е едно и също лице с емитента, брокерът трябва първо да разкрие пред потенциалния купувач името на емитента. Когато даден купувач задава въпроса „На кой са книжата?”, това се приема като ангажимент за сделка по котираната цена, а когато попита „Кой продава?”, това се приема като ангажимент за сделка с конкретния контрагент (или с алтернативен контрагент, ако такъв се предложи незабавно). Името на купувача ще бъде оповестено единствено след като последният е одобрил продавача като контрагент.

Продавачът има право да отхвърли конкретен купувач в случай, че е готов в същия този момент да приеме същите суми при същите котировки от приемлив алтернативен контрагент, ако брокерът предложи такъв незабавно.

5. Name substitution/switching by brokers

Размяната/ замяната на контрагентите е приета и желателна практика при положение, че конкретната ситуация налага това и тази размяна/ замяна е одобрена от упълномощените за това лица.

При спот валутни сделки, брокерите обикновено не разкриват имената на контрагентите, докато не бъдат договорени сумата и валутния курс. Следователно е възможно впоследствие единия от контрагентите да се окаже неприемлив за другия, поради липса на кредитна линия. При подобни ситуации, общоприетата пазарна практика е брокерите да се опитат да заменят неприемливия контрагент с друг, който да се яви като междинно звено между първоначалните контрагенти и по този начин да се затвори сделката. Тъй като двете сделки с междинния контрагент изискват наличие на кредитна линия и често се изпълняват по курсове извън пазарните, поради времето, което се изисква за замяна на контрагентите, тези сделки се наричат разменни и подлежат на наблюдение и контрол. Когато брокерът поиска да затвори сделка чрез размяна на контрагенти, дилърът трябва да обезпечи, че висшия мениджмънт е предоставил необходимите одобрения, и че има право да размени контрагентите, както и че подобни сделки се извършват в съответствие с правилата и политиките.

В заключение, дилърът не трябва да иска или приема услуги от брокера за това, че се е съгласил да се извърши размяната.

Chapter VII

Dealing Practice

  1. Dealing at non-current rates and rollovers
  2. Consummation of a deal
  3. Dealing quotations, firmness, qualification and reference
  4. Dealing with unidentified principals
  5. Internet online dealing
  6. Dealing reciprocity

1. Dealing at non-current rates and rollovers

Практиката да се търгува по извън-пазарни курсове е спорен въпрос на валутния пазар в продължение на повече от две десетилетия. Съгласно Примерния кодекс, тази дейност трябва за се избягва поради посочените причини, но е допустима при определени строги условия.

Сделките при извън-пазарен курс трябва да се избягват, тъй като това би довело до укриване на печалба или загуба; извършване на фалшификация, укриване на данъци или неправомерно отпускане на кредит. Ако се налага използването на извън-пазарен курс (например сделки на суап пазара или с корпоративни клиенти), те се сключват само с предварителното изрично съгласие на висшия мениджмънт на двете страни. Мениджмънтът трябва да разполага с целесъобразни мерки за контрол и с ясна схема за проследяване и отчитане на такива сделки, за да се избегнат горепосочените проблеми. При ценообразуването трябва да се вземат предвид последствията върху паричните потоци.

При определяне на суап курса с цел удължаване на матуритета, спот курсът трябва да бъде фиксиран незабавно в рамките на текущия спред, за да отрази текущите курсове в момента на сключване на сделката.

За да се избегнат недоразумения, се препоръчва „фигурата” да бъде включена във всички форуърдни и спот валутни котировки.

Независимо от това, маркет мейкърите на извънборсовите и централизираните пазари по принцип пропускат „фигурите” в своите котировки с цел краткост и ефикасност. Тази практика е сигурна, тъй като двете страни знаят коя е вярната или точна „фигура”, като при необходимост тя може да бъде удостоверена на база официалните пазарни данни.

При възникване на спорове по отношение на валутни котировки, е крайно неетично едната страна да настоява пред другата за запазването на погрешно договорен курс, като котировката е очевидно и доказуемо една голяма фигура или повече от преобладаващия пазарен курс. Въпреки това, ако при сключване на сделката има силно колебание на курса, пораждащо основателни съмнения относно верността на голямата цифра, документирана в данните за пазара, тогава ще преобладава курсът, договорен при самото сключване, доколкото е в рамките на широкия пазарен спред, чиято достоверност е удостоверена в момента на сключване на сделката.

2. Consummation of a deal

Котирането на цени, предлагането и сключването на сделки при волатилни извънборсови пазари, независимо дали директно, по електронен път или с посредничеството на телефонни брокери, налага въвеждането на недвусмислени пазарни правила за справедливи и приемливи процедури и поведение. Това е особено важно при предлагането и приключването на сделката.

В Примерния кодекс са включени насоки и разяснения в тази връзка, тъй като в миналото често са възниквали недоразумения и спорове.

Сделката има обвързваща сила за дилърите след договаряне на цената и други ключови търговски параметри. Независимо от това, принуждаването на брокер да сключи сделка на грешно дадена цена се счита за непрофесионално и мениджмънтът трябва да се противопостави на тази практика.

Ако се прецени, че котираните цени зависят от договорените търговски условия, дилърите по принцип считат, че са задължени да сключат сделка в момента, в който условията са договорени безрезервно.

Устните договорености се считат за обвързващи и последващото потвърждение се приема за доказателство за сключване на сделката, без да отменя устно договорените условия. Критикува се практиката сделката да се сключва на база наличната документация.

За да се минимизира вероятността от възникването на спорове след изготвяне на документацията, компаниите следва да положат всички усилия да договорят бързо съществените аспекти по време на устните преговори относно условията и колкото е възможно най-бързо да уточнят останалите подробности.

При участието на телефонни брокери, те отговарят за това принципалът, предлагащ цената или курса, да бъде информиран незабавно след сключване на сделката по предложените от него параметри.

По принцип една сделка се счита за приключена, след като дилърът потвърди координатите за контакт на брокера. Брокерът не трябва да приема сделката за приключена, без да е получил подобно потвърждение от дилъра. Ако брокерът предложи на дилъра да даде цена (напр. като уточни сумата и името, за което е поискана котировката), дилърът основателно може да очаква брокера да потвърди незабавно дали цената е приета или не.

Ако брокерът постигне „hit” цената и я даде на дилъра като „окончателна” (или нещо подобно) в същия момент, дилърът следва да подаде „off”, което означава, че сделката трябва да бъде сключена и брокерът следва да уведоми двете страни. Обратно, ако брокерът отмени своята цена – „off” в същия момент, в който дилърът приеме 'hit' цената на брокера като ‘’Моя' или 'Твоя' (или нещо подобно), сделката трябва да бъде сключена и брокерът следва да уведоми двете страни.

При никакви обстоятелства брокерските къщи нямат право да информират дилърите, че сделката е сключена, ако всъщност не е.

В случай че няколко дилъри едновременно поискат да сключат сделки на цената, котирана от брокер, ('продава', 'купува' и т.н..) за обща сума, надвишаваща тази, за която цената е валидна,, брокерът трябва да разпредели пропорционално сумата, за която цената е валидна, между участващите банки, в съответствие със сумата, предложена от всяка банка. В този случай брокерът не е длъжен да търгува в нормални търгуеми количества. Независимо от това, брокерската къща трябва веднага да информира съответните дилъри, че ще бъде извършено пропорционално разпределение.

3. Dealing quotations, firmness, qualification and reference

Задължението да се търгува при котираната цена и процедурата за определяне на котировки трябва да бъдат напълно разбрани както от дилърите, така и от брокерите. В този раздел, Примерният кодекс разглежда основните въпроси, произтичащи в тази връзка и ясно посочва правилната процедура, която трябва да бъде следвана.

Всички участници на пазара, независимо дали действат като принципал, агент или брокер (включително платформа за електронна търговия), са длъжни да разяснят дали цитираните от тях цени са твърди или само индикативни. Цените, котирани от брокерите, за пазарни суми трябва да се приемат за твърди, освен ако не е посочено друго.

Дилър, котиращ твърда цена (или курс), независимо дали посредством телефонен брokeр, чрез системата за електронна търговия или директно пред потенциален контрагент, се задължава да търгува при тази цена (или курс) за пазарни суми, при положение, че името на контрагента е приемливо.

Що се отнася до динамичните пазари (например спот валутен пазар или пазара на валутни опции), дилърът следва да приеме, че цената, предлагана на телефонен/традиционен брокер е валидна само за кратък период от време, обикновено няколко секунди. Тази практика обаче може да стане повод за недоразумения относно това за колко време се счита за валидна една цена в по-слабо динамични пазари, например, пазарите на валутни форуърди или депозити или когато пазарните условия са сравнително спокойни.

Тъй като дилърите носят главната отговорност за цените, обявени пред телефонни брokeри, при такива обстоятелства дилърите поемат бремето да се уверят, че техните цени са отпаднали, освен ако дилърът не определи времеви лимит за своя интерес в самото начало (например стабилни цени в продължение само на една минута).

От друга страна, дилърът е задължен да търгува с допустимо име при котирания курс в търгуеми количества.

От своя страна брокерите трябва да положат необходимите усилия да съдействат на дилърите като периодично проверяват дали техният интерес към определена цена или курс е актуален в моментa. Търгуемото количество варира на различните пазари, но по принцип е известно на участниците на пазара. Брокер, котиращ на базата на малки количества или конкретни имена, трябва да определи съответстващата котировка.

Ако дилърите възнамеряват да навлизат на непознати пазари посредством брокер, те следва първо да попитат брокерите какви количества са достатъчни за получаване на нормални котировки. При интерес към по-малки количества, те трябва бъдат посочени от дилъра при първоначалното искане на цена или обявяване на цена пред брокера.

Предполага се, че дилърите ще се придържат към цената купува или цената продава, които предлагат чрез брокери за общоприети суми на пазара, освен ако друго не е посочено и докато:

  • на обявените цена купува или цена продава е сключена сделка;
  • обявените цена купува или цена продава бъдат отменени;
  • и особено посредством телефонни брokeри:
  • се заменя с по-добри цена купува или цена продава;
  • брокерът сключи друга сделка в същата валута с друг контрагент при цена, различна от първоначално предложената.

По отношение на трета и четвърта подточка, брокерът трябва да приеме, че първоначалната цена купува или цена продава вече не е валидна, освен ако цената не подновена от дилъра.

На суап пазара се прилагат широко индикативни лихвени котировки. При договаряне на суап сделки се прилага безусловен стабилен курс, само ако принципалът сключва сделката директно с клиента или ако въпросният принципал е научил името на клиента от брокер. Принципал, който котира стабилен курс или спред, в зависимост от кредита, е задължен да сключи сделката, съгласно котирания курс или спред, ако името съответства на категорията контрагент, предварително определена за целта. Единственото изключение е когато дадено име трябва да отпадне, например, ако принципалът е достигнал кредитния лимит за това име, в който случай той е в правото си да откаже сделката. Не е допустимо принципал да коригира курс, който е бил стабилен, в зависимост от кредита, след като името на контрагента бъде оповестено. Брокерите и принципалите трябва съвместно да определят обхвата на институциите, за които важи стабилния курс на принципала, в зависимост от кредита.

4. Dealing with unidentified/unnamed principals

През последните години, практиката на сключване на извънборсови сделки с контрагенти, които не са идентифицирани от самото начало,, е повод за нарастващи притеснения, особено в областите на кредитния риск, 'Познавай клиента си', мерките срещу изпирането на пари и репутационния риск.

Съгласно препоръките на Лондонския съвместен постоянен валутен комитет и Ню Йоркския валутен комитет, в Примерния кодекс се посочва, че участниците на пазара нямат право да търгуват без пълно оповестяване на самоличността на участника/принципала, поне по отношение на кредитното, правно и регулативно състояние на контрагента. Тази информация следва да се използва само с цел управление на риска и за други законосъобразни цели. Трябва да има писмени управленски политики и процедури, гарантиращи, че информацията, получена от посредника, включително самоличността на неговите клиенти, няма да се използва по начин, забранен или определян като недопустим в приложимите закони, разпоредби и насоки за най-добри практики, например front-running или използването на непублична информация в полза на компанията.

Напоследък се наблюдава нарастване на обема на извънборсовите сделки, сключени с посредничеството на мениджъри на институционални фондове/инвестиционни дилъри и инвестиционни консултанти, съгласно мандати на техни клиенти. В резултат на това значително се увеличава броя на сделките, по които основните страни не са известни по време на сделката.

Независимо, че в Примерния кодекс се приема желанието за анонимност в някои случаи, добра практика при изпълнението на кредитните, правни и надзорни (регулативни)? функции на фирмата е тя да познава напълно поне самоличността на крайния принципал преди сключването на транзакацията, за да се предотвратят потенциални проблеми, свързани с кредитния риск, принципа 'Познавай клиента си', мерките срещу изпирането на пари и фалшификации. [В случай че е практически трудно да се идентифицира предварително крайния контрагент, например при крупна (пакетна?) сделка, когато сумата следва да се разпредели по-късно между принципалите на този агент, страните трябва да се договорят писмено, че конкретно разпределените суми ще бъдат потвърдени възможно най-рано след сключване на сделката.] Освен ако самоличността и детайлите по сделката не са съобщени по начин, упълномощаващ компанията да поиска парично обезщетение от принципала, компанията не може да нетира своята експозиция за целите на закона и капиталовата адекватност. Тази процедура позволява на контрагента да бъде идентифициран от компанията, за да бъдат предотвратени всякакви съмнения за оповестяване на непублична информация или други необосновани твърдения относно лоши или незаконни търговски практики, като се сключват сделки с кодови наименования или подобни системи за идентификация, които остават анонимни за дилърския персонал. В контекста на дилърските взаимоотношения, в които участва контрагент за централен клиринг ("CCP") и един или повече от членовете му заемат подобно длъжности като мениджъри на инвестиционни фондове, по-горе, CCP следва да гарантира, че потребителят спазва тази практика и отговаря на добронамерените запитвания на други потребители да потвърди самоличността на принципала.

Мениджмънтът на финансовите институции трябва да разполага с подходящите писмени политики, за да гарантира вътрешно спазването на тази конфиденциалност. В допълнение, дилърските компании трябва да знаят, че всяко разкриване на клиентска информация пред трети страни по принцип е забранено от закона в повечето юрисдикции.

5. Internet/online trading

Интернет или онлайн търговията е ново, но бързо развиващо се явление, което в близко бъдеще може да окаже съществено влияние върху пазарите на парични, валутни и деривативни инструменти. Започналото използване на Интернет, особено за сделки на клиенти, показва възможностите за включване в трежъри търговията на много повече участници, отколкото би било възможно посредством други средства за комуникация.

Макар и все още в ембрионален стадий, валутната търговия по интернет привлича вниманието на голям брой международни финансови институции. Повечето от тях активно разработват продукта или с цел увеличаване на трежъри бизнеса, който вече използва този метод на дистрибуция за свои клиенти, или за предоставяне на достъп посредством white labeling (даващо възможност на институциите да използват технологиите и ликвидността на друга компания от свое име) или посредством "give-up" споразумения - за клиенти на техни клиенти.

При определени обстоятелства, тези нови методи на дистрибуция биха могли да доведат до още по-високи изисквания към доставчика на услугата по отношение на грижите, дължими към клиентските сделки. Ако банка предоставя достъп до интернет търговия на свой клиент, условията и мерките за контрол следва да са изчерпателно посочени в правилника на банката и в съответната документация. Трябва да се гарантира сигурността на достъпа, удостоверяването на автентичността и идентификацията на персонала, оторизиран да извършва интернет търговия.

Разпоредбите относно 'Познавай клиента си' и мерките срещу изпирането на пари, включени в Раздел IV, имат особено значение в тази област и трябва да се спазват стриктно.

6. Dealing reciprocity

Двустранните реципрочни отношения между дилъри са общоприети на извънборсовия пазар, особено валутния обмен, и често предполагат устни договорености между дилърите да котират стабилни двупосочни дилинг цени. Teзи отношения обикновено произтичат от редовната търговия с конкретни финансови и инвестиционни инструменти/продукти. С течение на времето, може да се наложат неофициални мнения, вариращи по своя обхват, дълбочина, разпространение, зависимост и важност. Взаимната договореност в определени моменти или постоянно да се котират реципрочни цени е въпрос, който дилърите на двете институции следва да решат.

Примерният кодекс стимулира развитието на устойчиви реципрочни взаимоотношения между дилърите на институциите. Независимо от това, трябва ясно да се подчертае, че тези двустранни споразумения за котиране на двупосочни дилинг цени не са наложителни или обвързващи, освен ако друго не е договорено в писмена форма, например в определени броеве вестници относно 'маркет мейкърите'.

Неофициалните двустранни реципрочни договорености между дилърите на институциите взаимно да котират дилинг цени са логично продължение на извънборсовите пазари и имат съществена роля за осигуряване на подкрепа и ликвидност.

Въпреки това, двете институции сами преценяват в контекста на своите взаимоотношения до каква степен тези договорености предполагат готовност да се обявяват котировки, каква е конкретната сума и колко е конкурентен спреда в периоди на силно колебание на цените или по време на криза.

В тази връзка дилърите трябва да имат предвид разпоредбите на Примерния кодекс, съдържащи се в Глава IX (1) относно почтеността и честността в търговските практики.

Chapter VIII

Dealing Practice for Specific Transactions

  1. Deals using a ‘connected broker'
  2. Assignments and transfers
  3. Repos and stock lending

1. Deals using a ‘connected broker'

Диверсификацията в структурата и дейностите на брокерските фирми през последните години може да доведе до брокеруване на транзакции, при които има акционерна или материална свързаност между брокера и един от принципалите. С цел да се избегне възможен конфликт на интереси и да се съхрани независимостта на брокера е важно всяка подобна информация да бъде оповестена и принципалите да са наясно с това.

Брокерите трябва да уведомяват своите клиенти за имената на принципалите, в чийто мениджмънт участват, или в които имат инвестиционен интерес или акционерно участие. С все по-голямата диверсификация на брокерски фирми и групи е важно принципалите да са наясно точно кое юридическо лице извършва брокерските услуги по всяка транзакция.

2. Assignments and transfers

Цесията е често срещана практика на пазарите на деривативни инструменти. С оглед кредитните и други последици от подобен тип сделки, Примерният кодекс регламентира конкретни практики и процедури за контрол, към които пазарните участници трябва да се придържат.

Брокерите и принципалите, които цедират или прехвърлят суапова сделка към трето лице трябва да се уверят, че:

(a) принципалите са наясно, че отговорността за оценката на кредитната надеждност на контрагента е тяхна;

(б) служителите им са добре обучени и познават пазарните практики, както и фирмената политика и отговорности.

Принципалите, които участват в голяма пазарна сделка с намерението скоро след това да цедират или прехвърлят правата по тази сделка на трето лице, трябва да оповестят това по време на договаряне на сделката. Препоръчва се в потвърждението за сделката, което принципала изпраща, да се включи също и неговото намерение за прехвърляне, както и процедурата, която ще се използва.

Когато принципалът възнамерява да извърши цесия, той трябва да получи съгласието на лицето, на което ще прехвърлена сделката, преди да оповести неговото име.

Лицето, на което се прехвърля сделката, има задължение да предостави на цедиращия принципал цялата информация, необходима за изпълнението на сделката в съответствие с най-добрите практики..

3. Repos and stock lending

Структурираният характер на репо-сделките и отдаването под наем на ценни книжа налага необходимостта от цялостно писмено споразумение по основната документация преди извършването на каквато и да било сделка.

Преди изпълнението на каквито и да било сделки по договори за покупко-продажба или отдаване/вземане под наем на ценни книжа е необходимо да се обезпечи наличието на пълна документация, включително писмен договор, съдържащ общи условия на сделките. Препоръчва се също така да се изиска правно становище по отношение приложимостта на разпоредбите на договора.

Chapter IX

General Risk Management Principles for Dealing Business

Професионалният дилър трябва не само да разбира и управлява пазарните рискове, произтичащи от търговските позиции, но трябва да познава кредитните, правните, ликвидни и оперативни рискове, свързани с бизнеса. Участниците на пазара трябва да разбират и познават добре принципите за управление на риска, като се насърчава въвеждането им в тези институции, където това още не е направено. Придържането към тези основни принципи ще позволи на пазара да се развие в дълбочина и ще бъде от полза за пазарните участници, финансовите институции и техните клиенти.

Изложените по-долу принципи, които имат много общо с принципите, разработени от голям брой финансови институции, трябва да бъдат съблюдавани от всички участници на извънборсовия пазар.

1. Насърчаване на най-високи стандарти на професионална етика

  • Основните принципи в търговските взаимоотношения са уважение, честност и почтеност.
  • Участниците на пазара трябва да приемат и спазват както Примерния кодекс на търговия, така и правилата и процедурите на институцията, за която работят.
  • Във всеки един момент трябва да се спазват най-високи стандарти на етично поведение.

2. Обезпечаване на участието и надзора от страна на висшия мениджмънт

  • Висшият мениджмънт трябва да разработи, да въведе и периодично да преразглежда правила и процедури за оценка на риска, които определят точно и ясно пълномощията, лимитите и политиките.
  • Процедурите за управление на риска трябва да бъдат одобрени от Съвета на директорите или от специално назначен комитет или от определени от мениджмънта служители.
  • Висшият мениджмънт носи пълна отговорност за управлението на риска.

3. Организационна структура, която обезпечава независимо управление на риска и контрол

  • Трябва да се въведе отделна система за независимо наблюдение, която да следи спазването на процедурите за управление на риска.
  • Трябва да има пълно разделение на задълженията при дейностите на фронт, мидъл и бек офиса. (Виж също Раздел III).
  • Трябва да се провеждат периодични, независими от дейностите по търговия и управление на риска, вътрешни одити на с цел ранно идентифициране на слабите страни на вътрешния контрол.
  • Трябва да се установят открити и ефективни канали на комуникация между служителите на различни нива, както и между различните функции.

4. Обезпечаване на участието на професионален ръководен екип във всички административни процеси

  • Трябва да се въведат политики, които обезпечават високи принципи на професионална етика във всеки един процес.
  • Приоритет трябва да бъде намаляване на цикъла за въвеждане на сделки, минимизиране на грешките и времето за обработка.
  • Вътрешните процеси трябва да се проверяват на периодична база и да се идентифицират и коригират слабостите, проблемите и пропуските.
  • Загубата на време и неефективността на персонала трябва да бъдат сведени до минимум, като същевременно се подобрява на работната среда.

5. Наличие на подходящи системи и оперативна поддръжка

  • Трябва да има подходящи системи за навременно документиране, обработка и отчетност.
  • Трябва да е налице технологична политика, която обезпечава адекватна поддръжка на системите.
  • Трябва да има тествана резервна система при възникване на критични ситуации.
  • Трябва да има постоянно съзнателно отношение и да се поема отговорност за идентифициране на несъответствията и слабостите.

6. Навременна и адекватна оценка на риска

  • Трябва да се извършва ежедневна преоценка на отворените търговски позиции (marked to market) от независимо лице.
  • Честотата на преоценяване на позициите трябва да се увеличи, когато това е оправдано от волатилността на пазара, обемите и рисковия профил на институцията.
  • Когато това е възможно, цените за преоценка на позициите трябва да бъдат потвърдени от независими източници.
  • Трябва да има стриктно определен процес за оценка на извънборсови сделки.
  • Използваната методика на оценка на риска трябва да се основава на общоприети статистически практики и одобрени нива на доверие.
  • Моделите за оценка трябва да бъдат одобрени преди да се въвeдaт в експлоатация.

7. Контролиране на пазарния риск посредством оценка на максималната вероятна експозиция при различни пазарни условия

  • Трябва внимателно да се оценят възможните последствия за приходите, ликвидността и капитала на институцията, особено при възникване на неблагоприятни пазарни условия.
  • Рисковите позиции трябва да бъдат периодично оценявани при различни стрес сценарии.
  • Мерките за оценка на волатилността трябва непрекъснато да се актуализират.
  • Трябва да се използват най-прецизните методи за оценка на риска.

8. Винаги трябва да се отчита важността на ликвидността на пазара и на паричните потоци

  • Ликвидността на пазара трябва да бъде оценена преди да се сключват каквито и да било сделки.
  • Трябва да се изчислят възможните разходи при развързване на позиции, особено при един неликвиден пазар.
  • Трябва да се въведат политики и процедури за управление на ликвидността и на паричните потоци.
  • Трябва да има резервен план за осигуряване на ликвидност при възникване на критични ситуации, както за балансови, така и за задбалансови инструменти.

9. Ролята на диверсификацията и компромисите риск-възвращаемост

  • Възвращаемостта трябва да се измерва спрямо пазарните и други рискове и спрямо рисково претегления капитал, като се вземе предвид и регулаторния капитал, който е бил заделен за нейното осъществяване.
  • Трябва винаги да има разумна диверсификация при търговията и дейността с клиенти с цел намаляване на риска.

10. Най-високи и строги стандарти на професионално отношение към клиента

  • Насърчаване на високи професионални стандарти на обслужване на клиента.
  • Принципалите трябва да се уварят, че клиентите имат необходимите пълномощия за осъществяване на сделки.
  • Както финансовите институции, така и брокерите не трябва съзнателно да сключват сделки с клиенти, които осъществяват дейност, за която е известно, че незаконна или противоречаща на общоприетите стандарти на етично и социално поведение в обществото.(Виж Раздел II (4) относно прането на пари).

11. Клиентите трябва да разбират сделките, които сключват (виж също Раздел XI)

  • Всички финансови институции трябва да се уверят, че клиентът разполага с адекватна информация и разбиране на сроковете и условията на всички сделки.
  • При поискване от страна клиентите, трябва да им бъде предоставена информация за връзката риск-възвращаемост заедно с необходимите обяснения.
  • Мениджмънтът на клиентите трябва да бъде уведомен при възникване на необичайни или твърде сложни сделки.

12. Управление на риска, подкрепено от стабилна законова основа и документация

  • Трябва да е налице необходимата документация за всички сделки и контрагенти.
  • Преди да сключат сделка, финансовите институции трябва да се уверят, че всички клиенти и контрагенти имат необходимите юридически и регулаторни пълномощия да сключват сделки.
  • Условията и сроковете, съдържащи се в договорите трябва да са правно обосновани и валидни.
  • Трябва да има потвърждения за всички сделки и да се провери тяхното съответствие с нормативните изисквания.

13. Да се осигури, че дейностите по търговията и поемането на риск се извършват от адекватно подготвени специалисти.

  • Само подходящо обучени и квалифицирани хора трябва да заемат длъжности в трежъри отдела.
  • Трябва да се въведе политика за професионално обучение и кариерно планиране.
  • Всички служители трябва да познават и разбират политиките, лимитите и нормативните изисквания.

14. Използване на лична преценка и здрав разум

  • Трябва да се разчита на опита и експертизата на служителите.
  • Служителите следва да се придържат към духа и разпоредбите на Примерния кодекс .

Chapter X

Additional Guidelines for Dealing with Corporate/Commercial Clients

Препоръките и разпоредбите, съдържащи се в този кодекс, се отнасят за извънборсовата търговия на валутните, паричните и деривативните пазари, където пазарните участници са най-често банки или други финансови институции. По-голямата част от „принципалите” на тези „основни” пазари са трежъри отделите или дилинг офисите на местни и чуждестранни търговски и инвестиционни банки, които в някои финансови центрове се обслужват от мрежа от професионални брокерски фирми. Исторически погледнато, тези пазари се считат за основните „професионални” пазари - парични и валутни, а отскоро и пазари за деривативни инструменти.

Обичайна практика през последните години е големи небанкови или корпоративни институции да създават свои трежъри и дилинг отдели с опитен и обигран персонал и да използват пълната гама от модерни пазари и продукти за прехвърляне на риска и за арбитраж. Ролята на тези корпоративни трежъри отдели вече не се ограничава до сключването на сделки и управлението на валутния и лихвен риск, произтичащ от дейността им, а често предлагат и обосновават значителен бюджет за печалби в резултат от арбитражни и парични сделки от свое име и за своя сметка, дейност, която традиционно се осъществява от специализираните финансови институции - маркет мейкъри.

Следователно, разграничението между банките и „небанковите институции” вече не може да се направи по признак професионален / непрофесионален.

Въпреки това, голяма част от клиентите на тези „корпоративни”, „търговски” или „небанкови” институции не влизат в тази категория и разпоредбите на този раздел се отнасят до допълнителните препоръки за спазване на най-добрите трежъри практики по отношение на клиентите, които обикновено не са част от „принципалите”, участващи на професионалните пазари.

General principles and practice

Докато препоръките за професионално поведение и практики, описани в глави I/X на този кодекс принципно се отнасят до участниците на извънборсовия пазар, при взаимоотношенията банка/ финансова институция (принципал) – клиент/ корпоративна институция възникват конкретни въпроси, които са особено уместни в случаите, когато не съществува отделен Корпоративен кодекс. Тези въпроси включват установената практика да се преценява дали даден клиент „отговаря на изискванията”, особено при сложни сделки (виж т. 3 по-долу). Доколкото това е възможно, принципалите трябва да се уверят, че клиентът разбира предложената сделка и нейните последствия по отношение на неговата фирма, както и че не съществуват видими пречки за нейното осъществяване.

Трябва също така да се обърне внимание върху следното:

1. Пълномощия

Принципалът и клиентът трябва да разменят списъци със служителите, упълномощени да сключват сделки, които съдържат точно описание на инструмент(а)ите/пазар(а)ите и сумите, с които всеки един служител е упълномощен да търгува.

Съществуването на подобен списък не е задължително да обезсили вече добросъвестно сключена сделка между две страни.

2. Разпределение на задълженията

Разпределението на задълженията между фронт и бек офис, както и линиите на отчетност, посочени в Раздел III (1), са еднакво важни за корпоративните клиенти, които имат свой дилинг отдел или звено. В тази връзка се препоръчва приемането на управленски мерки за контрол както от банката, така и от клиента.

3. Информация за сложни сделки

В отговорностите на принципала влиза задължението да е бдителен и справедлив към клиента, както и да защитава неговите интереси във всеки един момент. В тази връзка принципалът трябва да има готовност да предостави на клиента всяка информация, която той поиска във връзка с предложената сделка, в частност по отношение на нови или сложни продукти, инструменти, стратегии и присъщите за тях рискове (виж също Раздел II (6) - Конфиденциалност).

4. Конфиденциалност

Без това да влиза в противоречие с разпоредбите на Раздел II (6) на този Кодекс, нито принципалът, нито клиентът има право да разкрива пред трети лица вида на и условията по сделки, които са в процес на договаряне или обсъждане или са вече сключени. Когато клиентът е в процес на договаряне с банката на конкретен или специално разработен за него продукт или стратегия, той няма право да разкрива техническите детайли на обсъжданата сделка на трети лица.

5. Entertainment and Gifts

В съответствие с разпоредбите на Раздел II (2) на принципалите се напомня, че прекомерното предлагане на развлечения и подаръци от финансовите институции към техните клиенти могат да поставят под въпрос безпристрастността на взаимоотношенията клиент-дилър.

6. Исторически валутни курсове / Предоговаряне на валутни позиции

Суаповият форуърд или удължаването на форуърдните валутни договори трябва да се осъществи в съответствие с параметрите, посочени ясно и точно в Глава VII (1), (Извънпазарни курсове), чрез използване на съществуващия спот курс за обратна покупка или продажба на сделката с настъпващ падеж, като по този начин се обезпечава незабавна реализация на падежиращата печалба или загуба. Всяко отклонение от тази практика трябва да бъде договорено и документирано между ръководните органи на двете страни по сделката.

7. Правна документация

При конкретни или сложни сделки, които не са покрити от разпоредбите на стандартната документация, принципалът и клиентът трябва предварително да се уверят, че са съгласни със сроковете и условията, съдържащи с в правната документация, както и с параметрите на сделката преди нейното сключването. За добра практика се счита приемането на допълнителна предпазна или защитна политика, съгласно която не може да се сключи втора сделка преди да са изпълнени всички процедури и да са получени всички договори в писмен вид.

8. Изискване за допълнително обезпечение /обезпечена търговия

Предлаганите на клиенти услуги за “марджин търговия” трябва да бъдат напълно документирани и подписани преди сключването на всякаква сделка. Процедурата за затваряне на позиции при отрицателен нетен капитал на клиента трябва да бъде ясно и точно регламентирана в писмен договор. Трябва да се извършва периодична преоценка на отворените позиции към пазара и равняване на всички позиции.

9. Know your customer

Спазването на политиката «Познавай клиента си”, регламентирана в Раздел IV (5) във връзка с 'прането на пари' трябва да се наблюдава внимателно.

10. Internet/online trading

Там, където са одобрени линии за интернет търговия, се прилагат препоръките и контролните мерки, регламентирани в Раздел VII (5).


Chapter XI

Market Terminology

Сделките с финансови инструменти могат да се сключват по електронен път, в писмен вид или устно. Много юрисдикции третират сделките, сключени устно като правно обвързващи, затова е важно, когато се използва пазарен жаргон за договаряне на сделка, страните да са напълно сигурни, че говорят за една и съща сделка и условия. За да се улесни разрешаването на спорове се препоръчва да се размени писмено потвърждение за условията на сделката.

Принципно сделки може да се сключват устно. Много юрисдикции третират финансовите сделки, сключени устно като правно обвързващи. В случай, че страните се договорят за сделка, използвайки една и съща терминология, но по-късно се докаже, че са използвали тази терминология, но са имали различно разбиране за сделката, това може да доведе до излишно възникване на спор, или да се твърди, че не е сключена сделка (поради различно разбиране, др.). Възникването на спор във връзка със сроковете и условията на дадена сделка може да доведе до натрупване на недокументирани сделки, което често попада в едно от определенията на оперативен риск, (и което може да има негативни последици върху капитала). По-долу са посочени част от примерните термини, използвани в пазарния жаргон и техните общоприети дефиниции и употреба, с цел предотвратяване на възникването на подобни проблеми. Въпреки това, колкото по-сложен или нов е продукта при бързоразвиващите се и волатилни пазари, толкова повече се налага дилърите да използват точно дефинирани термини. Една от най-често срещаните причини за възникване на спорове, изложена пред Комисията за професионална етика е устното договаряне чрез използване на термини, които не са добре дефинирани в нито една стандартна пазарна публикация.

Както беше препоръчано в Глава V (2 Срокове и условия и документация), преди да се започне търговия трябва да има подписано рамково споразумение. Обикновено стандартните пазарни споразумения, като Рамково споразумение ISDA, съдържа клауза, която постановява, че рамковото споразумение, анекса, както и всички допълнения и потвърждения към него заменят всички предишни усти договорености между страните. Процедурите за потвърждения, регламентирани в Глава III са особено важни, тъй като постановяват, че страните по дадена сделка трябва да разменят или получат по друг начин писмено потвърждение във възможно най-кратък срок след като са били договорени устно сроковете и условията на сделката. Потвържденията трябва да са недвусмислени и да съдържат терминология, за която има общоприети дефиниции. Приложение 3 съдържа конкретни продуктови дефиниции за различни финансови инструменти.

Дилърите, както и мидъл и бек офис служителите, трябва да са запознати с термините, използвани в техните бизнес дейности. Тези дефиниции често се актуализират, допълват, ревизират или изменят от съответните секторни групи. Този процес на актуализация се дължи на информация от участниците на пазара така, че се насърчава активното участие на практици в секторните групи, които публикуват актуализираните дефиниции.

FX spot

Валутният пазар е добър пример за извънборсов пазар, където дилърите използват общопризнати професионални термини. Използваната терминология за спот сделки дава достатъчно нагледно обяснение на сделките и се използва свободно заедно с термините Моя и Твоя.

Когато терминът Моя се използва при спот котировка, това означава, че:

„Аз купувам базова валута и продавам котираната валута с вальор спот (два работни дни) за сумата, за която е дадена котировката и по курса, котиран за базовата валута”.

При спот сделка щатски долар/ японска йена, когато се котира 121.15-20 за 10, това означава, че се котира курс купува 121.20 за сумата от 10 милиона.

Логиката на подобен стандартизиран подход, освен ако не е договорено друго, е че освен дилърът винаги „котира” в или реферира към базова валута и сключва сделка в милиони.

Ако се направи котировка, без да се посочва конкретна сума, предложението 5 Твои означава, че аз продавам 5 милиона в базова валута (щатски долар) при спот курс 121.15.

FX Forward

По подобен начин на много пазари при форуърдна котировка (или при опционна премия/дисконт) от 70-60 при 3 месечен форуърд щатски долар/швейцарски франк за 10, терминът Моя означава, че:

„Аз продавам спот и купувам 3-месечен форуърд за 10 милиона щатски долара с опционна премия за швейцарския франк или с дисконт от 0.60 швейцарски цента”.

Отново разбирането на пазара е подобно като при спот сделките с условието, че при всички форуърдни или валутни суапови сделки, дилърът винаги реферира към бъдеща дата.

Въпреки това, горепосоченото разбиране, че „дилърът реферира към бъдеща дата” не е универсално за всички пазари и затова Примерният кодекс препоръчва котировките за валутни форуърд сделки да съдържат допълнителен компонент като цена ('при 60'), за да подчертаят за коя страна на сделката се отнася и да елиминират вероятността от недоразумение. *

През последните години все по-голямото използване на арбитраж между различни пазари по отношение на фючърси (централизирано) и парични, валутни и кешови сделки (извънборсово) постепенно е довело до възприемането на обща или използвана от всички пазари терминология, която невинаги има едно и също значение. За тази цел трябва да се внимава, когато се използват терминологични съкращения на различните пазари.

*Виж раздела за терминологията по-долу.

Interest rate swaps

На доста по младия като развитие пазар на лихвени суапове се използва подобна практика при сключване на сделки между контрагенти за хеджиране на лихвения риск.

„Обикновеният” лихвен суап за преминаване от фиксирани към плаващи лихвени плащания се котира и договоря на база фиксирания лихвен процент като основна променлива величина. Продуктът е гъвкав и многофункционален, което означава, че дава възможност за промяна на честотата на преминаване от фиксирани към плаващи лихвени плащания, дневната база за изчисление и курсовете за всеки един суап.

За повечето валути е разработена стандартна структура, която се прилага за повечето сделки. Пазарът на лихвени суапове предоставя повече информация, която впоследствие бива „съкратена” до „стандартна котировка”, което означава, че по време на даване на котировката/ консумиране на сделката не е необходимо да се регламентира точната структура на всяка потенциална сделка.

Освен, ако не е указано друго, стандартна котировка за контрагент, плащащ 4.12 в Евро за 5 години означава, че за петгодишния срок на сделката контрагентът ще плаща фиксиран лихвен процент от 4.12% годишно на база 30/360 дни срещу което ще получи плаващ лихвен процент от 6-месечен Euribor база реално използвани/360 дни, който се променя на 6 месеца и се плаща разсрочено.

При възникване на неясноти, подобно на практиката на валутните пазари, точните срокове и условия на сделката трябва да се конкретизират в самото начало, за да се избегне възникването на недоразумения между контрагентите или брокерите.

Interest rate options

Пазарът на лихвените опции „таван” (сар), „яка” (collar), „под” (floor) и суап-опция дава възможност за промяна на опцията, вида, срока, структурата и цената на упражняване, както и на различните лихвени продукти, върху които може да бъде структурирана опцията. Въпреки това, голяма част от сделките на пазара на лихвени опции са структурирани като стандартни продукти и не излизат извън стандартните параметри. Следователно, пазарният участник, който гарантира 3-годишна Европейска опция в щатски долари върху 5-годишен паричен суап на 6.00% с годишни лихвени плащания на база реално използвани/360 дни срещу 3-месечен Libor с премия от 0.95% върху сумата на главницата, при нетни парични плащания, опционната структура ще бъде обявена на пазара като: „продава 3-годишна опция за пет години на 6% при 95".

Ако се използва Американска опция, опция върху суап срещу 6-месечен Libor или опция да бъде упражнена срещи суап, а не срещу настоящия парична стойност в пари, това налага квалифициране на опцията.

Тъй като стандартните структури се различават при различните валути е общоприето да се гарантират и променят с развитието и усъвършенстването на пазара и в тази връзка се препоръчва при неясни структури да се конкретизират точните котирани или договорени срокове и условия.

Най-накрая, при устно договаряне на сделки се препоръчва там, където има неясноти по структурата да се процедира внимателно и да се поиска обяснение на предложената структура, а не да се рискува да се използва терминология, която може да бъде погрешно разтълкувана.

По-долу в Примерния кодекс са включени избрана пазарна терминология, целяща да даде обяснение на конкретни ситуации, които възникват в процеса на даване на котировки и консумиране на извънборсови сделки и да послужи като полезно ръководство за участниците на пазара. Този раздел не претендира за предоставя изчерпаттелна дефиниция на всеки термин и инструмент, а по-скоро има за цел да даде нагледен пример за общоприетото тълкуване на пазарната терминология и продукти.

Part I

Terminology relating to quotations and transactions in the foreign exchange (FX) and money markets (MM).

Mine, I buy*, I take, (предложение за сделка).

Директна валутна котировка (спот) или форуърд

Взимам/ купувам базова валута по курс „продава” за обявената или предложена сума.

Валутна сделка (форуърд валутен суап)

Продава спот и купува форуърд в базовата валута по форуърд курс „продава” за обявената или предложена сума**.

Паричен пазар

Получаване в заем на средства по курс „продава” за обявената или предложена сума.

*обозначава терминологията, използвана само на валутните пазари.

** виж частта за валутни сделки в началото на този Раздел на стр. 58.

Yours, I sell*, I give, (предложение за сделка),

Директна валутна котировка (спот) или форуърд

Давам/продавам базова валута по курс „купува” за обявената или предложена сума.

Валутна сделка (форуърд валутен суап)

Купува спот и продава форуърд в базовата валута по форуърд курс „купува” за обявената или предложена сума**.

При записани разговори за сключване на сделки, някои дилъри допълнително съкращават термините „купува” и „продава” съответно като „К” и „П”, но това не е общоприета практика.

Паричен пазар

Предоставяне в заем на средства по курс „купува” за обявената или предложена сума.

Given

Сделката е предложена и договорена по курс „купува”.

*обозначава терминологията, използвана само на валутните пазари.

** виж частта за валутни сделки в началото на този Раздел .

Taken

Сделката е предложена и договорена по курс „продава”.

Join at, Support at

Ангажимент за предоставяне на допълнителна котировка „купува” или „продава” към вече котирания от брокера курс.

В отговор на котировка „5.1/8-5.1/4” дилърът може да заяви, че „ще участва при курс „купува” на 5.1/8 за 10”, което означава, че ще „купи 10 милиона на 5.1/8”.

Off

Анулиране на съществуващи котировки „купува” или „продава”.

Bid, Buy*, Pay

Директна валутна котировка (спот) или форуърд:

Котировка на курса, по който дилърът ще закупи базовата валута.

Валутна сделка (форуърд валутен суап)

Дилърът ще продаде спот и ще купи форуърд върху базовата валута **.

Паричен пазар

Дилърът ще вземе пари назаем.

Sell*, Offer

Директна валутна котировка (спот) или форуърд

Котировка на курса, по който дилърът ще продаде базовата валута

Валутна сделка (форуърд валутен суап)

Дилърът ще купи спот и ще продаде форуърд върху базовата валута **.

Паричен пазар

Дилърът ще даде пари назаем.

Under reference

Уговорка, която гласи, че котировката (на пазара) може вече да не е валидна и трябва да бъде потвърдена преди договарянето на каквато и да било сделка.

Either way, Choice, Your choice

Един и същ курс „купува” и „продава”.

Done

Предложението за сделка е прието.

Firm, Firm price

Котировката е валидна и може да се извърши сделка.

For indication, Indication, For information. For level

Дава се само индикативна котировка, която трябва да бъде потвърдена преди договарянето на каквато и да било сделка.

Checking:

Преди договаряне на сделката се проверява за налични кредитни лимити.

*обозначава терминологията, използвана само на валутните пазари.

** виж частта за валутни сделки в началото на този Раздел.

Your risk

Дилърът, който дава котировката предупреждава отсрещната страна (може през брокера), че цената може да се наложи да бъде котирана отново като риска за това се поема от отсрещната страна.

My risk

Потвърждение от дилъра, на когото е котирано, че цената може да се наложи да бъде котирана отново като риска за това се поема от отсрещната страна.

Points: pips*

Последната цифра след десетичната запетая при котировката, т.е.:

USD/JPY 1/100 от йената

EUR/USD 1/100 от доларов цент

GBP/USD 1/100 от доларов цент

USD/CHF 1/100 от швейцарски цент (Rappen)

Basis points

1/100 от лихва от 1%.

Premium

Разлика в процентно отношение между форуърдния валутен курс и спот курса, когато форуърдния курс е по-висок от спот курса. (дефиницията на този термин е различна, когато се отнася за опции).

Discount

Разлика в процентно отношение между форуърдния валутен курс и спот курса, когато форуърдния курс е по-нисък от спот курса.

Par

Форуърдният валутен курс и спот курса за конкретен период са едни и същи.

Outright price

Всяка валутна котировка независимо от датата, която не е част от валутен суап. Въпреки, че обикновено не се нарича така валутната котировка спот е де факто директна цена за продажба със спот вальор.

Всички директни котировки се изчисляват на база спот, коригирани с премийни/дисконтови пунктове за подходящия период от спот датата.

*обозначава терминологията, използвана само на валутните пазари.

** виж частта за валутни сделки в началото на този Раздел.

Part II

Terminology relating to dealing periods, delivery dates, and maturity dates in the FX, MM and derivatives markets

Spot

Сетълмент два работни дни от настоящия ден. Допуска се изключение от правилото при канадския долар (CAD) и хонконгския долар (HKD).

Regular dates/periods: Fixed dates

Една седмица, един месец, два месеца, три месеца, шест месеца и една година от датата на спота или от настоящия ден за местните парични пазари.

IMM dates

Четирите дати, на който договорите за валутни фючърси се търгуват на Международния паричен пазар (IMM) при търговската борса в Чикаго. Това е всяка трета сряда на месеците март, юни, септември и декември.

Odd/broken/cock dates

Всички останали дати, които не са посочени по-горе.

Short dates

Период до падежа по-малък от един месец.

Overnight O/N

Оставане на отворена позиция за следващия работен ден.

Tom-next T/N

Утрешен вальор (следващ работен ден) спрямо следващия работен ден (спот).

Spot-next S/N

Спот вальор спрямо следващия работен ден.

One week

При валутни сделки, спот вальор спрямо една седмица след спота.

При паричния пазар, днешен вальор спрямо една седмица след днешния ден.

Tom-week, One week over tomorrow

Утрешен вальор (следващ работен ден) спрямо една седмица от тази дата.

Turn of the month

Вальор последния работен ден на месеца спрямо първия работен ден от следващия месец.

Spot against end month, End of the month

Спот вальор спрямо последния работен ден на месеца.

Turn of the year

Вальор последния работен ден на годината спрямо първия работен ден от следващата година.

Forward-forward, Fwd/fwd

Вальор която и да е бъдеща дата срещу друга бъдеща дата.

Важи както за паричните, така и за валутните пазари.



Part III

Terminology relating to currency options transactions

American (style) option

Американската опция може да се упражни както преди, така и на датата на нейното изтичане (падеж).

ARO, (Average Rate Option)

Опции, които реферират към осреднен курс на котирания валутен курс през периода на изтичане на опцията. Този осреднен курс ще бъде използван за определяне на истинската стойност на опцията. При кол опция, където осреднения курс е по-висок от цената на упражняване, купувачът ще получи паричната разлика (т.е. разката между осреднения курс и цената на упражняване). При пут опция, осреднения курс трябва да бъде по-нисък от цената на упражняване.

At-the-money

Опция „на пари” означава, че цената на базовия инструмент е близка като стойност или равна на цената на упражняване на опцията.

Buyer (holder)

Страната, която закупува опция при заплащане на премия и има право, но не и задължението да закупи (кол) или продаде (пут) валутата.

Call option

Опция, даваща на притежателя си правото да закупи определена сума валута срещу продажбата на друга валута при определена цена и на определена дата.

Compound

Сложната опция е опция върху опцията: купувачът има право да закупи обикновена кол или пут опция на предварително определена дата и цена. Цената на упражняване на обикновената опция е също така предварително определена.

Cut off time, Expiration time

Последен времеви час на упражняване на опцията. Принципно, крайният срок за междубанкови сделки на европейския и американския пазар е 10.00ч. сутрин във времева зона Ню Йорк или 3.00ч. следобед във времева зона Токио.

Delivery date

Датата на доставка на валутната двойка чрез упражняване на опция. Обикновено този срок е два работни дни след датата на падежа.

Delta

Известен също като коефициент на хеджиране, делта e коефициентът, измерващ изменението в цената на опцията спрямо промяната в цената на базисния инструмент, когато всички останали компоненти са фиксирани.

Delta hedge

Валутна сделка, която закрива валутните позиции, които са били открити при сключване на опционния договор. Сумата, която трябва да бъде хеджирана се изчислява като се умножи сумата на главницата на опцията по коефициента делта.

Digital

Дигиталната опция е сделка, при която се изплаща определена сума, ако спот цената е по-висока от цената на упражняване при кол опциите (или по-ниска от цената на упражняване при пут опциите).

Интервалът от два работни дни (спот) между датата на търговия и падежа не се взима под внимание: определящият фактор е дали спот цената е по-висока или по-ниска от цената на упражняване към датата на падежа.

Double knock-in

Опция на двойно активиране е стандартен тип опция, която влиза в сила, ако един от предварително определените валутни курсове (или по-висок курс) се търгува на спот пазара преди падежа. Тогава опцията на двойно активиране се превръща в стандартна (= обикновена) опция.

Double knock-out

Опция на двойно изхвърляне е стандартен тип опция, която се прекратява, ако един от предварително определените валутни курсове (или по-висок курс) се търгува на спот пазара преди падежа на опцията.

Double one touch

Сделка, при която се изплаща определена сума на датата на доставка, ако спот цената търгувана през срока на сделката е била по-висока от предварително определените цени за валутната двойка.

European (style) option

Опция, която може да се упражни само на датата на падежа.

Exercise

Упражняване на правата по опцията, т.е. чрез покупка. При получаване на известие за намерението на страната да упражни своето право по опцията, продавачът е задължен да продаде опцията при договорените срокове и условия.

Expiration date

Денят, в който изтича правото на купувача на опция да уведоми продавача за намерението да упражни правата си по опцията.

Historical volatility

Годишно стандартно отклонение в логаритъма за определяне на относителната цена на базовия инструмент, изразено в процентно отношение. Изчисленията се извършват въз основа на движенията на пазара.

Implied volatility

Измерител на степента на отклонение в цените на опцията, обусловено от нейните бъдещи характеристики: т.е. цена на отсичане, падеж, лихвени проценти и тип опция.

In-the-money

Опция „в пари” означава, че цената на базовия инструмент е по-висока от цената на упражняване (при кол опция) и, когато цената е по-ниска от цената на упражняване (при пут опция).

Intrinsic value

Сумата, с която опцията е „в пари” (изчислява се чрез приравняване към пазара).

Knock-in

Стандартен тип опция, която се активира автоматично, ако един от предварително определените валутни курсове (или по-висок курс) се търгува на спот пазара преди падежа. Тази опция се упражнява, когато спот цената излезе „извън пари”. Реверсирана опция на активиране се упражнява, когато спот цената влезе „в пари”.

Knock-out

Стандартен тип опция, която автоматично се прекратява, ако един от предварително определените валутни курсове (или по-висок курс) се търгува на спот пазара преди падежа на опцията. Тази опция се упражнява, когато спот цената влезе „в пари”. Реверсирана опция на прекратяване се упражнява, когато спот цената влезе „извън пари”.

No touch

Сделка, при която на датата на доставка ще бъда изплатена конкретна сума само, ако спот цената не е упражнена преди датата на падежа на фиксираната цена или на по-висок курс, определен предварително. Опция „No touch” е позната като 'lock out'.

One touch

Сделка, при която на датата на доставка ще бъда изплатена конкретна сума само, ако спот цената е упражнена преди датата на падежа на фиксираната цена или на по-висок курс, определен предварително. One touch е позната като 'lock in' or 'touch digital'. Съществуват също така сделки, при които определена сума се изплаща два дни след падежа.

Out-of-the-money

Опция „извън пари” означава, че цената на базовия инструмент е по-ниска от цената на отсичане (при кол опция), и че цената е по-висока от цената на отсичане (при пут опция).

Premium, Option cost

Цената, която купувачът на опция трябва да заплати на продавача на опционния договор. Плащането и получаването на премията обикновено става два работни дни след датата на сделката.

Put option

Опция, даваща правото за продажба на валута по определена цена и на предварително определена дата.

Range binary

Двойният рейндж (наричан също двоен „no touch”) е сделка, при която ще се изплати конкретна сума, ако спот цената е упражнена по предварително определени или по-високи цени преди датата на падежа.

Risk reversal

Комбинация от дълга (къса) кол опция и къса (дълга) пут опция с уговорката, че се отнася до едни и същи тип опция, главница, падеж и абсолютна стойност на делта коефициента.

Seller (writer)

Страната, която продава опция и получава премия и се задължава да направи това, ако и когато закупи купувачът реши да упражни опцията.

Straddle

Комбинация от едновременно закупуване или продажба на кол и пут опции с еднакви характеристики като тип опция, падеж и главница.

Strangle

Комбинация от едновременно закупуване или продажба на кол и пут опции с различни цени на отсичане, но с еднакви други характеристики като тип опция, падеж и главница.

Strike price, Exercise price

Цена при упражняване на опцията.

Synthetic forward

Комбинация от дълга (къса) кол опция и къса (дълга) пут опция с еднакви номинална стойност, тип опция, и падеж, при която фиксираната цена е равна на форуърдната цена.

Time value

Тази част от стойността на опцията, която е равна на текущата опционна премия минус реалната стойност на опцията.

Volatility

Измерител на степента на отклонение в цените на опция, търгувана на извънборсовия пазар. Обикновено се измерва въз основа на очакванията на дилърите за бъдещите промени в цените.


Part IV

Terminology relating to interest rate derivative products

1. Forward rate agreement (FRA)

Договорът за форуърд е извънборсов договор, обикновено между две финансови институции, които урежда разликата между договорената лихва по главницата в определена валута и евентуалната лихва на падежа за определен бъдещ период.

Дефиницията на този терми за паричните пазари е:

Форуърд при фиксирана лихва/форуърд без размяна на главница по депозит/кредит сделка, при който договорена референтна пазарна лихва, изчислена в началото на форуърда/бъдещия период се изплаща в брой.

FRA buyer

Контрагентът по договора за форуърд, който ще бъде компенсиран от продавача, ако цената при бъдещо плащане е по-висока от договорената цена или ще компенсира продавача, ако цената при бъдещо плащане е по-ниска от договорената цена.

FRA seller

Контрагентът по договора за форуърд, които ще бъде компенсиран от купувача, ако цената при бъдещо плащане е по-ниска от договорената цена или ще компенсира купувача, ако цената при бъдещо плащане е по-висока от договорената цена.


2. Interest rate swap (IRS)

Лихвеният суап е договор между два участника или контрагенти, при които лихвените плащания се извършват на база номинална сума на главницата, без реална размяна на самата главница. Фиксираните лихвени плащания по суапа (наричани често купон с фиксирана лихва) се извършват от платеца на фиксираната лихва към платеца на плаващата лихва. П подобен начин, плаващите лихвени плащания по суапа се извършват от платеца на плаващата (или променлива) лихва към платеца на фиксираната лихва. Както фиксираната, така и плаващата лихва се изчислява от датата на сключване на суапа. Датата на търговия е датата, на която контрагентите се обвързват със суап сделка.

Currency swap

Валутният суап е договор, които прилича на паралелен или „back-to-back” договор за кредит. Контрагентите при валутния суап не предоставят в заем, а сключват едновременни договори за покупка и продажба на едно и също количество две различни валути по една и съща цена, но с различни вальори. Разликата в лихвените проценти в отделните валути не се отразява в обменния курс, а се плаща отделно

Fixed-rate payer

  • Плаща фиксирана лихва
  • Обикновено получава плаваща лихва
  • Е установил чувствителността в цената на по-дългосрочен пасив с фиксирана лихва и актив с плаваща лихва.

Floating-rate payer

  • Плаща плаваща лихва
  • Обикновено получава фиксирана лихва
  • Е установил чувствителността в цената на по-дългосрочен актив с фиксирана лихва и пасив с плаваща лихва.

3. Interest rate options

Interest rate cap

Договор между продавача (или доставчика) и купувача, където продавачът изплаща на купувача (в замяна на еднократна такса или премия, платима на спот вальора) парична сума, ако предварително определената пазарна лихва за определения период е по-висока от договорената максимална лихва. По този начин кредитополучателят се хеджира срещу евентуално увеличаване на лихвите, без да се налага използването на фиксиран инструмент.

Interest rate collar

Стратегия (за хеджиране) срещу неблагоприятни движения в лихвените нива, където себестойността на хеджа се намаляват чрез частична продажба при благоприятни движения в лихвените нива.

Това се осъществява чрез комбиниран инструмент, който включва заемане на позиция при максимална лихва („таван”) при един лихвен курс и заемане на (на „пода”) при минимална лихва.

Обикновено купувачите на лихвена „яка” (collar) са кредитополучатели, които желаят да ограничат разходите за финансиране при задължение с плаваща лихва. Това включва закупуване срещу премия на „тавана” (cap) при най-висока референтна лихва и продажба на „пода” по най-ниска референтна лихва, следователно получаване на премията. Премията, получена от продажба „на пода” (floor) прави хеджа на риска от увеличаване на лихвите приемлив от ценова гледна точка.

В противоположния случай, продавачите на лихвена „яка” (collar) често са инвеститори, които хеджират инвестициите с плаващи лихвени проценти срещу евентуално падане на лихвите. Това става чрез закупуване на „пода” по най-ниска референтна лихва и начисляване на разходите за хеджиране чрез продажба на „тавана” (cap) при най-висока референтна лихва.

Interest rate floor

Договор между продавача (или доставчика) и купувача, където продавачът изплаща на купувача (в замяна на еднократна такса или премия, платима на спот вальора) парична сума, ако предварително определената пазарна лихва за определения период е по-ниска от договорената максимална лихва. По този начин кредитополучателят се хеджира срещу евентуално увеличаване на лихвите, без да се налага използването на фиксиран инструмент.

Swaption

Опционен договор, при който купувачът има право да сключи лихвен суап върху базовия инструмент, или в някои случаи, да получи парична сума по лихвения суап върху базовия инструмент на предварително определената дата.

Zero-cost collar

Нулева „яка” е договор, при който премията платима закупуване на лихвен „таван” или „под” е еднаква с премията, получена при продажбата на обратната позиция.


Part V

Miscellaneous Terminology

Cash settlement

Начинът, по който се извършват разплащанията при непарични финансови инструменти (най-често деривативи като FRAs) спрямо предварително определена пазарна цена, като BBA Libor и Euribor.

Euribor

Референтният междубанков лихвен процент в ЕВРО, изчисляван на дневна база от 57 банки, 47 от които се намират на територията на Европейския съюз.

Li bid

Междубанковият курс „купува” на Лондонския пазар. За разлика от Libor, това не е официално публикуван референтен курс за разплащания, а по-скоро е общ референтен курс към „основния” междубанков курс „купува” на Лондонския пазар във всеки един момент.

Libor

Междубанковият курс „купува” на Лондонския пазар, изчисляван на дневна база въз основа на курсовете на 16 лондонски банки и широко използван като референтен курс в договори за кредит, а отскоро като референтен курс при изплащане в брой на непарични финансови инструменти в основните валути.

Non deliverable forwards (NDF's)

Форуърден договор за обмяна, при които страните са се договорили предварително, че на падежа ще нетират плащанията в брой по преобладаващия спот курс, котиран от предварително определен източник.

Repos

Репо сделка (договор за обратно изкупуване) е договор между две страни, където едната продава на другата ценна книга по определена цена срещу получаване на пари в брои с уговорката, че ще закупи същата книга по същата цена и ще върне парите в брой с натрупана лихва по определен лихвено процент на по-късна дата.

Context image